Решение № 3205 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2009 г.

Решение № 3205 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на Чавдар Александров Шолев от гр. Плевен, против заповед № К-2527/17.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от службата. В жалбата се поддържат доводи, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила като сочи конкретно нарушение на разпоредбата на чл. 239, ал. 3 ППЗМВР. Ответната страна - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорваната заповед министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя като разследващ полицай към Областна дирекция на МВР-Плевен "категория Г" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 10.11.2008 г. в нарушение на вменените му по закон задължения на служител на МВР за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, защита правата и свободите на гражданите и да бъде лоялен към службата е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 109/2008 г. на окръжна прокуратура - Плевен, действие, станало известно на граждански лица, на служители на МВР и органите на съдебната власт, с което е нарушил т. т. 4, 5, 7 и 8 от Етичния кодекс, с което се уронва престижът на службата, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. От данните в приложеното дисциплинарно производство се установява, че конкретното дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя се изразява в това, че на 10.11.2008 г. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 109/2008 г. на Окръжна прокуратура - Плевен за това, че на 23.04.2008 г. в гр. Плевен, в съучастие с Владислав Анастасов Иванов се опитал да принуди Светослав Лазаров Иванов чрез заплашване с възбуждане на наказателна отговорност за извършен палеж на лек автомобил, собственост на Владислав Иванов, да извърши нещо против волята му - да даде на последния сумата от 5000 лв. Престъплението, за което на служителя е повдигнато обвинение е извършено в качеството му на длъжностно лице от състава на МВР. В рамките на същото наказателно производство на 17.02.2009 г. на жалбоподателя е повдигнато обвинение и за това, че на неустановена дата в периода януари 2008 г. - април 2008 г. е разгласил лични данни за лицата Светослав Лазаров Иванов от гр. Плевен и Милен Калинов Димитров от гр. Кнежа. С постановление от 10.11.2008 г. на О. Прокуратура-Плевен жалбоподателят е привлечен като обвиняем. Това е дало основание с предложение рег. № 9207/30.12.2008 г. на ОДМВР - Плевен да бъде образувано дисциплинарно производство със заповед № К-229/20.01.2009 г., съдържаща всички реквизити по чл. 239, ал. 1 ППЗМВР на министъра на вътрешните работи. На 29.01.2009 г. в изпълнение на изискванията на чл. 243, ал. 1 ППЗМВР жалбоподателят е запознат срещу подпис и е уведомен, че в срок до 05.02.2009 г. следва да представи писмени обяснения, които е представил с рег. № 9579/05.02.2009 г., като е посочил служител, който да го подпомага в защитата му. Както при запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, така и в течение със същото жалбоподателят не е направил възражения срещу състава на дисциплинарноразследващия орган. Такова възражение не е направено и от неговия защитник. Следователно, не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 239, ал. 3 ППЗМВР, в който смисъл е основното оплакване в жалбата на жалбоподателя. Резултатите от разследването са отразени в справка рег. № 12477/18.02.2009 г., с която жалбоподателят се е запознал срещу подпис без възражения в съответствие с чл. 243, ал. 3 ППЗМВР, а така също и неговият защитник. Изготвено е становище рег. № 13109/19.02.2009 г. до министъра на вътрешните работи, който е издал обжалваната заповед в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, която е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис. Оспорената административна заповед не страда от пороците, посочени в жалбата. Тя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила по издаването и е мотивирана. Обхвата на дисциплинарната отговорност на служителите на МВР е разширен и е без значение за нея дали деянието представлява престъпление или административно нарушение. Поведението и действията на жалбоподателя не може да има друга оценка от тази, дадена от административния орган като неморално и уронващо престижа на службата. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение