Решение № 12590 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2015 г.

Решение № 12590 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Приходи" при община Димитровград срещу решение № 601/15.12.2014 г. на Административен съд Хасково по административно дело № 514/2014 г. Претендират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се мотивите на съда относно приложението на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ при определяне на дължимата такса битови отпадъци /ТБО/ по отношение на "Бетатур" ООД с обжалвания Акт за установяване на задължения по декларации № АУ000007/23.01.2014 г. на орган по приходите при община Димитровград. Според касатора, в хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно убедителни писмени доказателства, от които се установява, че не може да се определи количеството на битовите отпадъци по ал. 1 на чл. 67 ЗМДТ по отношение на недвижимия имот, собственост на дружеството, находящ се в УПИ I-1904 от кв. 187 на град Димитровград, представляващ поземлен имот с площ от 6 208.80 кв. м., ведно с построената в него 16 етажна нежилищна сграда. Последната била обособена и функционирала като бизнес център с наематели - 29 различни физически и юридически лица с разнородна дейност, което правело невъзможно установяването на конкретното количество битови отпадъци, генерирани от дейността им. В процесния имот функционирал и платен паркинг с над 60 броя паркоместа, особено активен през т. нар. "работно време на неделен пазар - гр. Димитровград, работещ три пъти седмично." Съдът не бил обсъдил приложеното в тази насока писмо изх. № 12 от 2.10.2013 г. на "Бетатур" ООД като писмено доказателство по делото. Касаторът твърди, че именно невъзможността да се определи количеството битови отпадъци, генерирани от тази дейност е обусловила прилагането на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Съдът не бил отчел, че със Заповед № РД-06-172 от 31.01.2011 г. кметът на община Димитровград не е одобрил определянето на таксата битови отпадъци по отношение на "Бетатур" ООД според количеството за процесната 2011 г. Същата заповед имала характер на общ административен акт и не била оспорвана от дружеството по реда на АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се установи законосъобразността на обжалвания Акт за установяване на задължения по декларации № АУ000007/23.01.2014 г. на орган по приходите при община Димитровград. Ответникът по касационната жалба, "Бетатур" ООД чрез адв. Тодоров оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна при следните изводи от фактическа и правна страна: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на "БЕТАТУР" ООД, със седалище гр. София срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000007/23.01.2014 г., издаден от старши експерт в отдел "Приходи" към Община Димитровград, мълчаливо потвърден от Началник отдел "Приходи" при Община Димитровград, в частта, в която с акта са определени размери на задълженията за такса битови отпадъци /ТБО/ за годините 2011, 2012, 2013 за индивидуализиран имот по посочена партида. Страните не спорят, а и от приложения нотариален акт № 91 от 15.06.2006 г. се установява, че жалбоподателят е собственик на УПИ I-1904 с площ от 3581,005 кв. м. в кв. 187 по плана на гр. Димитровград, ведно с построената в него шестнадесететажна масивна сграда с РЗП-6 208,80 кв. м. Данъчната оценка на имота, определена към 2006 г. е 235 016,40 лв. Имотът е деклариран от собственика "Бетатур" ООД с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № П-2941 от 26.06.2010 г. Съдът е събрал като доказателства по делото Заповед № РД-06-1181/12.10.2010 г., Заповед № РД-06-2071/10.10.2011 г. и Заповед № РД-06-2002/19.10.2012 г. на кмета на община Димитровград, с които на осн. чл. 62 и чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са определени услугите и границите на районите, в които същите се предоставят. С Решение № 1281/23.12.2010 г., Решение № 79/15.12.2011 г. и Решение № 578/20.12.2012 г. на осн. чл. 66, ал. 1 ЗМДТ Общински съвет Димитровград е одобрил план-сметка за разходите по дейностите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и размер на ТБО за същите години по населени места. Между страните няма спор относно факта на предоставяне на услугата по отношение на имота на жалбоподателя и в трите й компонента за всеки от периодите в акта. Както правилно е приел административният съд, спорът касае приложимия способ за определяне на размера на таксата битови отпадъци за всеки от периодите, съответно 2011 г., 2012 г. и 2013 г. С АУЗД № 000007/23.01.2014 г. издаден от старши експерт - орган по приходите в Дирекция "Финансово-счетоводни дейност" при Община Димитровград, е установено наличие на задължения за ТБО по подадена декларация от "Бетатур" ООД с вх. № П 2941/28.06.2010 г. за годините 2011, 2012 и 2013, съответно за 2011 г. размер на ТБО от общо 16 0215,22 лв., от които 13 170,47 главница и 3 044,48 лв. лихва към момента на издаване на акта; за 2012 г. размер на ТБО от общо 9 441,25 лв., от които 8 263,86 лв. главница и 1 177,39 лв. лихва и за 2013 г. размер на ТБО от общо 10 948,19 лв., от които 10 522,07 лв. главница и 426,12 лв. лихва. "Бетатур" ООД претендира, че размерът на таксата неправилно е изчислен на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, вместо по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ според количеството битови отпадъци. Правилно съдът е обсъдил подадените от "Бетатур" ООД декларации по чл. 19 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и услуги на територията на Община Димитровград, съответно с вх. № 41/25.11.2010 г., вх. № 112/30.11.2011 г. и с вх. № ПР-10-1729/12.11.2012 г. Със същите, в сроковете по текста от наредбата, дружеството е декларирало ползване на два броя съдове тип "Бобър" за шестнадесет етажна масивна сграда с адрес гр. Димитровград, бул. "Ст. Стамболийски" 2 в УПИ I-1904. АУЗД № 000007/23.01.2014 г. е мълчаливо потвърден от Началник Отдел "Приходи" в община Димитровград. Настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. По отношение на възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ в редакцията й към релевантния период 2011-2013 г. въвежда, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно чл. 19 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград /по-нататък Наредба № 10/, приета от Общински съвет - Димитровград на основание чл. 9 от ЗМДТ и съгласно § 4 от ПЗР на същата, в сила от 1.01.2010 г., когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата подават декларация в община Димитровград до 30 ноември на предходната година, като в същата посочват вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще използват през годината, съобразно обявената от Общинския съвет честота на извозване на битовите отпадъци. Правилно съдът е ценил подадените от "Бетатур" ООД декларации по чл. 19 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и услуги на територията на Община Димитровград, съответно с вх. № 41/25.11.2010 г., вх. № 112/30.11.2011 г. и с вх. № ПР-10-1729/12.11.2012 г. Със същите, в сроковете по текста от наредбата, дружеството е декларирало ползване на два броя съдове тип "Бобър" за шестнадесет етажна масивна сграда с адрес гр. Димитровград, бул. "Ст. Стамболийски" 2 в УПИ I-1904. Касационната инстанция приема изводите на първоинстанционния съд относно посочените в писмо на Кмета на Община Димитровград /л. 21-23 и л. 71/ доводи за неприлагане по отношение на жалбоподателя на установения в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ способ за определяне размера на ТБО, заради наличие на задължения към Община Димитровград, който довод е използван и за отказ да се приеме подадената декларация по чл. 19 от Наредба № 10 /вж. вр. с чл. 10, ал. 3 от Наредбата/. Правилни са изводите на Административен съд Хасково, че ЗМДТ по никакъв начин не обвързва определянето размера на ТБО с наличието или липсата на задължения към общината у ползващите съответната услуга лица. Създавайки такова "условие" в текста на чл. 10, ал. 3 от Наредбата и обосновавайки с него отказ от приемане на подадена декларация /в частност такава по чл. 19/ с подзаконовия акт се преуреждат по различен начин вече уредени от закон обществени отношения, а именно тези свързани с определяне размера на ТБО. Горното обосновава извод за неприлагане на текст от Наредбата, който противоречи на законовите разпоредби. Що се касае до възражението на ответника относно обективираните факти в писмо на л. 21 по делото относно невъзможността да се изчисли таксата съобразно количеството отпадъци предвид това, че сградата е на 16 етажа и помещенията й са наети от 29 фирми с разнородна дейност: Посоченото писмо е подписано от кмета на община Димитровград, който няма компетентност да отказва признаване на подадената декларация. Декларацията подадена от дружество следва да се приложи към данъчното му досие и да се вземе под внимание от органа по приходите в процедурата по определяне на ТБО. Съдът не приема извода на касатора, че заповедите на кмета, с които по години е определил дружествата, при които няма да се предоставя услугата, имат характер на общ административен акт. Сам по себе си така удостовереният факт относно етажността на сградата и сключените облигационни договори със собственика не обосновават извод за липса на възможност за отчитане на ТБО съобразно количеството отпадъци. Касационната инстанция не приема възражението на касатора, че в хода на производството са събрани "достатъчно убедителни писмени доказателства", от които е видно, че по отношение на процесния имот не може да се установи количеството на битовите отпадъци. С нарочно разпореждане от 23.07.2013 г. съдът е указал на страните тежестта на доказване. Въпреки това, ответникът не представя писмени доказателства, от които да се установи невъзможността да се установи количеството отпадъци при така подадените от дружеството декларации по чл. 19 от Наредбата за ползване на два контейнера тип "Бобър" за всяка от процесните години. Ответникът не ангажира и други доказателствени средства, чрез които да се установи някоя от хипотезите непозволяващи реалното отчитане на количеството, съответно изхвърляне на битови отпадъци извън определените за целта съдове или деклариране на брой съдове по-малко от необходимия брой за съответния имот. Тъй като в тежест на органа е да докаже предпоставките за прилагане на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ при подадени декларации от страна на ползвателя на услугите за отчитане на количеството отпадък по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, недоказване на същите обосновава извод за неправилно приложение на текста на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ при определяне на таксата, която ползвателят следва да заплати за предоставената му услуга. Въпреки правилните изводи на съда относно приложението на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, съдът неправилно е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалвания Акт в неговата цялост в частта относно начислената ТБО. Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. В конкретната хипотеза, дружеството не оспорва факта на престиране на услугата по отношение на процесния имот, по всеки компонент за всеки от периодите. Предоставянето на услугата обосновава извод за дължимост на таксата битови отпадъци, дори и изчислението на размера да е при приложение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, а не по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. В случая съдът е констатирал дължимост на таксата за услугите за всеки от периодите, като неправилно е отменил обжалвания акт в неговата цялост в частта относно начислената ТБО, вместо в частта над дължимия размер, определен на основание приложението на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Правилно съдът е приел, че доколкото определените за трите години размери на ТБО според количеството отпадък в съдебно-икономическата експертиза не се оспорват от страните, то следва, че именно това са дължимите от жалбоподателя размери на таксата, като главница, които за 2011 г. са 9 363,48 лв., за 2012 г. - 8 090,78 лв., а за 2013 г. - 6 960,78 лв. Обжалваният акт е следвало да бъде отменен от съда за установените като дължими суми за ТБО над така посочения размер, ведно със съответните лихви, а не изцяло. Като е отменил АУЗД № 000007/23.01.2014 г. на старши експерт-орган по приходите при Община Димитровград, мълчаливо потвърден от Началник отдел "Приходи" при Община Димитровград в частта, в която са определени размери на ТБО за годините 2011-2013, главница и лихви изцяло, Административен съд Хасково е постановил неправилен съдебен акт, който в частта за главниците до 9 363,48 лв. за 2011 г., до 8 090,78 лв. за 2012 г., до 6 960,78 лв. за 2013 г., ведно със съответните лихви, следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг, с който да се отхвърли жалбата на "БЕТАТУР" ООД срещу Акт за установяване на задължения по декларации № АУ000007/23.01.2014 г. на орган по приходите при община Димитровград в частта, в която са установени задължения за такса битови отпадъци за главниците до 9 363,48 лв. за 2011 г., до 8 090,78 лв. за 2012 г., до 6 960,78 лв. за 2013 г., ведно със съответните лихви. Предвид изхода на спора, следва да се преизчислят и направените и дължими на страните разноски. Уважената, спрямо отхвърлената част от жалбата на "Бетатур" ООД са в съотношение 1 към 3, поради което и при това съотношение съдът следва да уважи искането за присъждане на разноски на страните. В тази насока решението на Административен съд Хасково следва да бъде отменено и в частта, в която съдът е осъдил община Димитровград да заплати на "Бетатур" ООД разноски по делото за сумата над 100 лв. Съответно, на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 333 лв., съответстващи на уважената част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд