Решение № 3223 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2008 г.

Решение № 3223 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоянка Иванова Маринова чрез пълномощника й - адвокат Маргарита Кърпачева против решение от 28.02.2008 година по адм. д. № 446/2007 година на административен съд - Монтана в частта му, в която е отменена заповед № 362 от 20.12.2006 година на областния управител на област Монтана за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Желязков мост-Дрянов дол" в землището на град Берковица относно имоти № 215.369 и 215.370. Релевират доводи за процесуална недопустимост на решението и алтернативно за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 АПК. В хода на съдебното производство касаторката е починала и вместо нея са конституирани наследниците й: Снежинка Николова Митова и Юлиана Николова Маринова, които поддържат жалбата. От останалите страни само Атанас Ангелов Кефсизов и Мариана Ангелова Кефсизова-Фелднер дават писмено становище за неоснователност на жалбата. Останалите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В същото време се мотивира, че по делото липсват относими за спора писмени доказателства, в това число и нотариални актове, които следвало да бъдат преценени по законосъобразност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Атанас Ангелов Кефсизов и Мариана Ангелова Кефсизова-Фелднер против заповед № 362 от 20.12.2006 година на областния управител на област Монтана за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Желязков мост-Дрянов дол" в землището на град Берковица относно имоти № 216.5 от 5.000 декара и 216.6 от 5.000 декара по помощния план, записани на наследници на Стефан Иванов Стоянов и Стоянка Иванова Маринова. Възразили са, че върху части от тях е бил разположен притежаваният от наследодателката им имот с площ от 6.000 декара, който не е нанесен в помощния план и съответно не са им отредени имоти по изготвения въз основа на него план на новообразуваните имоти. Установили са правния интерес и правата си с приложени към жалбата писмени доказателства: нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1924 година и протокол № 307 от 2.08.1994 година за възстановяване право на собственост върху имот от 6.000 декара в местността "Майле баир" с план за земеразделяне. Приложено е и решение на поземлена комисия от същата дата и със същия номер. С него е възстановено правото на собственост на наследниците на Мария Георгиева Илиева върху имот от 6.000 декара, осма категория, находящ се в терен по § 4 в местността "Майле баир" на град Берковица. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че в помощния план на местността "Дрянов дол" имот 216.5 с площ от 4993.84 кв. м. е записан в регистъра на наследници на Стефан Иванов Стоянов. Имот № 216.6 с площ от 4994.58 кв. м. е записан на Стоянка Иванова Маринова. Въз основа на решение на поземлена комисия и преписки за признаване права на ползватели с плана на новообразуваните имоти от тях са новообразувани редица имоти, между които и процесните два под номера 369 от 343 кв. м. и 370 от 695 кв. м., записани в регистъра към плана на Стоянка Иванова Маринова въз основа на решение № 8672 от 28.11.1997 година на поземлена комисия. За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. При изготвянето й вещото лице е идентифицирало имота по нотариалния акт от 1924 година по реални граници от три страни, като попадащ върху части от имоти 216.5 и 216.6 от помощния план. При проведеното анкетиране наследниците на Мария Георгиева Илиева не са се явили и не са участвали при идентифицирането на имотите. В заключението е отразено, че на Стоянка Иванова Маринова е възстановена собствеността с решение № 8672 от 28.11.1997 година на поземлена комисия. Същото решение е вписано и в скиците на двата имота по плана на новообразуваните имоти. Препис от решението не е представено, както и не е представена реституционната преписка пред ОСЗ на Стоянка Иванова Маринова. Единствено са приложени преписките по искания на ползватели за признаване правото им да придобият собствеността върху предоставени за ползване имоти. При тези недостатъчни доказателства, съдът без да изследва наличието, респ. липсата на надлежно установени права на вписаните бивши собственици и ползватели на новообразуваните имоти, разположени върху процесните два имота от помощния план е счел, че при одобряването на плана са допуснати административно-процесуални нарушения. Такова било липсата на обсъждане от назначената комисия на подаденото възражение от наследниците на Мария Георгиева Илиева от 13.10.2006 година. Само на това основание е счел заповедта на областния управител за незаконосъобразна и я е отменил. При това е пропуснал да изпълни задължението си по чл. 173, ал. 2, предложение второ АПК и да върне преписката на областния управител със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Доколкото обаче то е обжалвано само по отношение на двата новообразувани имота, номера 369 и 370, записани в регистъра към плана на Стоянка Иванова Маринова, то в останалите му части е влязло в сила и е извън предмета на касационния контрол. В частта му, в която е отменена заповедта на областния управител за образуването на посочените два имота и записването им на Стоянка Иванова Маринова, решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В първоинстанционното производство с писмените доказателства, представени от жалбоподателите и със съдебно-техническата експертиза е доказано наличие на собственически права на наследниците на Мария Георгиева Илиева. В тази връзка е неоснователно твърдението в касационната жалба, че по отношение на нейните наследници е признато право на възстановяване с план за земеразделяне, поради което жалбата им пред административния съд била недопустима. Наистина с протокол № 307 на поземлена комисия е признато право на възстановяване с план за земеразделяне. С решение № 307 от същата дата обаче изрично е възстановено правото на собственост в стари реални граници, като е вписано, че имотът от 6.000 декара се намира в местност по § 4. С това решение Атанас и Мариана Ангелови се легитимират, като собственици с признато право по реда на земеделската реституция. В същото време обаче е останало напълно недоказано основанието, въз основа на което имот 215.6 по помощния план е записан в регистъра на Стоянка Иванова Маринова. В регистрите към помощния план и към плана на новообразуваните имоти е посочено, като основание за записването решение № 8672 от 28.11.1997 година на поземлена комисия. Нито решението, нито преписката, по която то е издадено са изискани и приложени към делото. Единствено вещото лице е споменало, като доказателствен документ опис-декларация за членство в ТКЗС от Стоянка Иванова Маринова. Без прилагането на преписката не може да се установи причината за припокриването между имотите на двете страни, притежавани преди внасянето им в ТКЗС и делото е останало неизяснено в тази му част от фактическа страна. Неизясняването се дължи на допуснато от съда нарушение на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК - да укаже на заинтересованата страна, че за твърдяните обстоятелства - правомерно отреждане на имоти в плана на новообразуваните имоти не е представила доказателства. На следващо място съдът не е изяснил с назначената съдебно-техническа експертиза изходната база, въз основа на която е изготвен помощният план, респективно наличието или липсата на предходни кадастрални планове. Това има значение с оглед установеното от вещото лице припокриване на имоти. Дори и да се установи спор за материално право, чието разрешаване е от компетентността на общите съдилища в рамките на исков процес, от значение за страните е отреждането на новообразуван имот и записванията в регистъра към плана до окончателното разрешаване на спора за собственост. Допуснатите нарушения съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поради това решението ще следва да се отмени в обжалваната му част и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Той следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд, съгласно нормата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение