Решение № 15176 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2011 г.
ВАСII отделение18.11.2011 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 836/7.04.2011 г. по адм. д. № 4177/2010 г. на Административен съд гр. Варна в частта, с която е отменена заповед № КД-14-03-1726/17.11.2010 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър-гр. Варна за сгради с идентификатори 10135.2517.1235.1 и 10135.2517.1235. 2. към кадастралната карта на гр. Варна. Осъжда Пенка Георгиева Тотева, от гр. Варна, ул. "Пеньо Пенев" 11, Виница да заплати на Евелина Петрова Василева и Васил Петров Василев, от гр. София направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15176 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенка Георгиева Тотева, от гр. Варна, ул. "Пеньо Пенев" 11, Виница, чрез нейния пълномощник срещу решение № 836/7.04.2011 г. по адм. д. № 4177/2010 г. на Административен съд гр. Варна в частта, с която е отменена заповед № КД-14-03-1726/17.11.2010 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна за сгради с идентификатори 10135.2517.1235.1 и 10135.2517.1235. 2. към кадастралната карта на гр. Варна. Считат решението в обжалваната му част за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна не взема становище. Ответниците по касационната жалба Васил Петров Василев и Евелина Петрова Василева чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Васил Петров Василев и Евелина Петрова Василева срещу заповед № № КД-14-03-1726/17.11.2010 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна, с която на основание чл. 53, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралния регистър на гр. Варна, изразяващо се в заличаването на Евелина Василева и вписването на Георги Домниев за собственик на ПИ с идентификатор 10135.2517.1235 и за собственик на сгради с идентификатори 10135.2517.1235.1 и 10135.2517.1235. 2. в поземления имот. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата в частта досежно записването на имота в кадастралния регистър и е отменил оспорения административен акт в частта досежно записването на сградите. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Прието за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че Георги Домниев, наследодател на касаторката, е собственик на земеделската земя, но не и на изградените в нея постройки. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изменението в одобрените кадастрална карта и регистър става само със съгласието на заинтересованите лица, удостоверено с подписите им върху акта за грешки или непълноти или със съдебно решение по спор помежду им за правото на собственост. Има се предвид влязло в сила съдебно решение, с което се решава конкретен спор за материално право между конкретно посочени лица, т. е. между заинтересованите лица. В случая между Васил Петров Василев и Евелина Петрова Василева и наследодателят на касаторката такова съдебно решение не е налице по отношение собствеността на сградите. Липсата му е пречка за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, изразяваща в промяна на собственика на сградите в кадастралния регистър. В този аспект липсва правна норма, която да овластява административния орган да преценява имуществени права през призмата на чл. 92 ЗС, както се твърди в касационната жалба. Това би означавало административният орган да разрешава вещноправен спор, което не е в неговата компетентност, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд. В случая претендираното изменение в кадастралния регистър може да бъде проведено при наличието на акт за непълноти и грешки, подписан от всички заинтересовани лица, което не е налице. След като заинтересованото лице не е подписало акта за непълноти и грешки и след като липсва влязло в сила съдебно решение между тези страни, разрешаващо със сила на присъдено нещо спора за собствеността на сградите, то за административния орган в условията на обвързана компетентност възниква задължение за издаде отказ за изменение в кадастралния регистър. Издавайки позитивен акт, административният орган не е приложил правилно материалноправната норма. Предвид изложеното, като е приел материална незаконосъобразност на административния акт в частта досежно изменението на кадастралния регистър по отношение собствеността на сградите, първоинстанционният съд правилно е приложил относимата правна норма. Решението не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците - физически лица следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 300 лв. (триста), представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,