Решение № 4216 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7694/2015 г.

Решение № 4216 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7694/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надежда Сергеева Маринова от гр. Сливен, действаща като майка и законна представителка на малолетното дете си Розалин Надеждов Маринов, против решение № 63 от 23.04.2015 г. по адм. д. № 269 по описа за 2014 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против експертно решение № 660 от 2.10.2014 г. на Национална експертна лекарска комисия, гр. София. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен е експертно решение № 660 от 2.10.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по белодробни болести, с което е потвърдено експертно решение на ТЕЛК № 2775 от 16.07.2014 г. с определени на Розалин Надеждов Маринов, род. на 28.08.2009 г., вид и степен на увреждане 30 % за общо заболяване "бронхиална астма - лека персистираща". С постановеното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като обосновано е приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения, обуславящи отмяната му. Този правилен извод се основава на заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, извършена от лекар - специалист пулмолог въз основа на данните от медицинската документация и личния преглед на детето. Съгласно заключението обективното състояние на детето е много добро, липсва диспнея или друг вид патологично дишане, периферните лимфни възли са неувеличени; чисто везикуларно дишане без хрипове и без обструкция; ССС - ритмична нормофреквентна сърдечна дейност, ясни тонове без шумове; проведеното спирометрично изследване - с нормални стойности: ФВК - 152 % ФЕО1 - 211% ФЕО1/ФВК - 99,73%. Съгласно представените медицински документи детето един път годишно страда от хронично белодробно заболяване - бронхиална астма с редки обостряния и пристъпи без документирани чести и тежки боледувания. Редовно провежданите оксиметрии сочат, че кръвните газове са в нормални стойности, което показва нормална газова обмяна в белия дроб и липса на функционални нарушения на дишането. В амбулаторен лист № 4493 от 29.10.2014 г. е описан лек астматичен пристъп, овладян амбулаторно с минимална доза кортикостероид. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствени правила, са неоснователни. Установяването на действителното здравословно състояние на детето изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 171, ал. 2 от АПК първоинстанционният административен съд законосъобразно е назначил вещо лице със съответната специалност. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице д-р Досева здравословното състояние на детето и степента на увреждането са били определени коректно и точно. За острите заболявания ларингит и фарингит не се определя степен на увреждане в проценти. Не се установяват обстоятелства, налагащи назначаване на основание чл. 195, ал. 2 от ГПК на повече вещи лица за изясняване на въпроса във връзка с действителното здравословно състояние на детето. В тази връзка оплакването на касационната жалбоподателка, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради неназначена тройна съдебно-медицинска експертиза, е неоснователно. Приетото без възражения на страните заключение е достатъчно пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалноправната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), която поставя изискване видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Подробно установените обстоятелства във връзка с действителното здравословно състояние на освидетелстваното дете обосновават прилагането на част шеста Белодробни болести, раздел IV Бронхиална астма, т. 1 от Приложение № 1 към НМЕ. При персистираща лека астма с дневни симптоми по-малко от един път седмично и нощни симптоми по-малко от 2 пъти месечно (в случая съгласно съобщеното от приемния родител дневни и нощни симптоми 2-3 пъти месечно през есенно-пролетните месеци) се определя степен на увреждане 20 - 30 %. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционното съдебно решение е правилно и в частта за присъденото в полза на административния орган юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. съобразно размерите, установени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случаите, когато ответната страна е била представлявана от юрисконсулт, намира субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд, ОСК, по т. д. № 5/2009 г.). Прието е, че при отхвърляне на жалбата подателят й дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. На основание чл. 143, алинея 4 от АПК, съгласно която при отхвърляне на жалбата подателят й заплаща всички направени по делото разноски, юрисконсултското възнаграждение се определя в минималния размер съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В първоинстанционното съдебно производство административният орган е бил представляван от упълномощен юрисконсулт, който е отправил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,