Решение № 281 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Септември чрез неговия пълномощник срещу решение 1955/20.05.2024 г. по адм. дело 231/2023 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Елтрейд ООД, чрез процесуалния си представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Елтрейд ООД срещу заповед 258/16.02.2023 г. на кмета на община Септември, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж Електрическа водна помпа, захранена посредством електрически кабел от електрическо табло с монтирани в него предпазители и един монофазен контакт, и електрически кабел, захранващ електрическото табло с монтирани в него предпазители и един монофазен контакт, представляващ част от сградно водопроводно отклонение за минерална вода за водоснабдяване на хотел Аква Варвара, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I За хотел и ресторант, кв. 4а по плана на Варварски минерални бани, община Септември, от Сондаж 3 на находище за минерална вода Варвара, находящ се в УПИ I минерален извод, в кв. 10 по плана на Варварски минерални бани, община Септември, като изграден без необходимите строителни книжа по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ по отношение на строеж от пета категория. Административният акт страда от порок на формата по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са изложени мотиви за издаването му и не е направено пълно и точно описание на обекта и на относимите факти, мотивирали административния орган да приеме, че е налице незаконен строеж. Според съда, в заповедта едновременно се описва процесният строеж като функционално свързан и част от сградното водопроводно отклонение и едновременно се третира като отделен обект. Излага съображения за предвиждане в комплексния доклад към разрешението за строеж от 2017 г. на инсталация с инжектор и помпен агрегат, като сочи, че разрешаването на ползването на обекта е обусловено от снабдяването му с електрическа енергия. Съдът приема, че е недопустимо нареждането със заповедта за премахване на строеж извън имота на жалбоподателя. При тези установявания, съдът намира за неизяснено какво точно подлежи на премахване, съответно обосновава извод за допуснато нарушение от органа на административнопроизводственото правило по чл. 35 АПК за установяване на фактическата обстановка. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. Съгласно представените по делото разрешението за строеж 14 от 15.02.2011 г. на главния архитект на община Септември за реконструкция на съществуваща двуетажна сграда, едноетажна пристройка към нея, вертикална планировка, паркинг и благоустрояване на поземлен имот, допълнено на 30.06.2011 г. поради промяна на проектите по време на строителството, разрешение за строеж 084 от 25.09.2017 г. на главния архитект на община Септември за Сградно водопроводно отклонение, УПИ I-хотел и ресторант, кв. 4а, ведно с инвестиционните проекти към тях, съответно удостоверение за въвеждане в експлоатация 20 от 03.12.2012 г. на главния архитект на община Септември и разрешение за ползване ДК-07-ПЗ-50 от 20.11.2017 г. на началника на РОНСК Пазарджик, както и заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, установено е по съществото на спора, че наредените за премахване електрическа водна помпа с електрически кабел до електрическо табло представляват част от строеж Сградно водопроводно отклонение, УПИ I-хотел и ресторант, кв. 4а. По одобрените проекти към разрешението за строеж от 2017 г. са отразени, а в обяснителната записка и комплексния доклад са описани предвиждания за монтиране на помпен агрегат, а на смукателната тръба да се монтира инсталация с ежектор, съответно в част Пожарна безопасност на проектите, т. 3.2 от Пасивни мерки за пожарна безопасност, под електрически инсталации, група на пожарна опасност е отразено предвидено изграждане на електрическа инсталация за захранване на помпения агрегат, осигуряващ транспортирането на минералната вода по тръбопровода. В открито съдебно заседание вещото лице дава заключение, че за целите на транспортирането на минералната вода през водопроводното отклонение е явно необходимо използването на електрическа енергия. Съответно отбелязва, че е налице техническо разграничение между реализираните Електрическа водна помпа, захранена посредством електрически кабел от електрическо табло с монтирани в него предпазители и един монофазен контакт, и електрически кабел, захранващ електрическото табло с монтирани в него предпазители и един монофазен контакт и предвидените по проект помпен агрегат и инсталация с инжектор. Според експерта констатираното в този вид е било прието от държавната приемателна комисия към РДНСК Пазарджик при разрешаването на ползването на сградното водопроводно отклонение, доколкото същото е следвало да бъде електрифицирано. В заключението му се изброяват и множество други несъответствия между разрешеното за изграждане сградно водопроводно отклонение и реализирането на място, които остават извън предмета на оспорената заповед. Строежът е категоризиран от административния орган като пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и чл. 13, ал. 2 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, с обосновка, че сградните отклонения са от категорията на строежа, който захранват, т.е. органът е определил категорията на нареденото за премахване при съобразяване с категорията на сградата по разрешението за строеж 14 от 15.02.2011 г. на главния архитект на община Септември реконструкция на съществуваща двуетажна сграда, едноетажна пристройка към нея, вертикална планировка, паркинг и благоустрояване на поземлен имот. Едновременно с това в същата заповед електрическата помпа с кабел и табло са описани като част сградното водопроводно отклонение, определено като строеж от трета категория по разрешение за строеж 084 от 25.09.2017 г. на главния архитект на община Септември. От изложеното следва извод, че решаващият съд законосъобразно е приел, че съдържащото се в административния акт волеизявление не е ясно като съдържание, което възпрепятства възможността за надлежен съдебен контрол на заповедта и съответствието й с приложимите законови разпоредби. Не става ясно на какво основание електрическата помпа с кабел и табло са описани едновременно като част от сградното водопроводно отклонение, както и като отделен строеж реално като отделно сградно водопроводно отклонение. Не е изяснена и позицията на органа дали електрифицирането към сградното водопроводно отклонение е било построено в съответствие с инвестиционните проекти и е разрешено по надлежния ред ползването му в този вид, след което електрическата инсталация е била премахната и е реализирано описаното в съставените констативни актове на по-късен етап, или се твърди изначално извършване на строежа в този вид. Тази неяснота на предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Нарушението на формата на заповедта, поради липсата на яснота на волеизявлението на административния орган, представлява и пречка за излагането на съображения по неговата компетентност във връзка с категорията на наредения за премахване строеж. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е постановил акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на Електрическа водна помпа, захранена посредством електрически кабел от електрическо табло с монтирани в него предпазители и един монофазен контакт, и електрически кабел, захранващ електрическото табло с монтирани в него предпазители и един монофазен контакт без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка дали строежът се явява част от разрешеното през 2017 г., по отношение на което компетентните органи са разрешили ползване в този вид, съответно това законно изградено дали е премахнато и е изградено процесното, кметът на община Септември реално не изпълнява задължението си по чл. 225а ЗУТ да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение след влизането й в сила. Неоснователни са възраженията на касатора за липсата на част Електрическа в одобрените проекти към разрешение за строеж 084/25.09.2017 г. на главния архитект на община Септември, доколкото предвижданията за помпен агрегат и инсталация с ежектор изрично се съдържат в обяснителната записка към част ВК и част Пожарна безопасност на инвестиционните проекти и тяхната графична част. Освен това при съставения протокол за установяване на годността за ползване на строеж сградно водопроводно отклонение, УПИ I-хотел и ресторант, кв. 4а от Държавната приемателна комисия при разрешаването на ползване на строежа, при описанието на строежа изрично са описани помпения агрегат и монтирана инсталация с ежектор на смукателната тръба, доколкото и според вещото лице по отношение на техническите характеристики на изграденото, Държавната приемателна комисия при съставянето на протокола е повторила предвижданията по инвестиционните проекти. Така изложените забележки от касатора също така са относими към законосъобразността на издадените разрешение за строеж и разрешение за ползване от 2017 г., чиято валидност или законосъобразност не са предмет на настоящото производство. Настоящият състав намира за неоснователен и касационния довод за неправилно посочване в съдебният акт на проектирането и изграждането на обектите по разрешението за строеж от 2011 г. Объркването е продиктувано от факта, че констатираното строителство е осъществено в параметри, частично отговарящи на неодобрена част от инвестиционните проекти към разрешението за строеж от 2011 г. за реконструкция на съществуваща двуетажна сграда и едноетажна пристройка към нея, но едва при осъществяването на строителството на сградното водопроводно отклонение от нея до сондаж за минерална вода, разрешено през 2017 г. В тази връзка вещото лице излага становище за необходимост от електрификация на разрешеното сградно водопроводно отклонение и за вероятно изграждане в този вид и разрешаване ползването му по надлежния ред. Съгласно нормата на чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материалните предпоставки на разпореденото с него. В случая твърденията в административния акт не са достатъчни за разясняване на фактическата обстановка и освен това не се подкрепят и от доказателствата по делото. Крайният извод на административния съд, че заповедта на кмета на община Септември е незаконосъобразна и следва да се отмени, е правилен. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено при отсъствие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна, решаващият съд е постановил материалнозаконосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба Елтрейд ООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 1800 лв. съгласно представени с отговора му пълномощно от 19.08.2024 г. и инкорпориран в него договор за правна защита и съдействие. Възражението на касатора за прекомерност на разноските се явява неоснователно предвид фактическата и правната сложност на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,