Решение № 6319 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5430/2019 г.

Решение № 6319 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5430/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Иванов, чрез адв. Башева срещу решение № 948/18.02.19 година на Административен съд София град /АССГ/по адм. д. № 11574/2018 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3282 з-3404/10.10.2018 г. издадена от Директора на Главна дирекция "Гранична полиция"/ГДГР/. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е преценил и обсъдил всички негови доводи и доказателства, поради което е стигнал до погрешни изводи. Предвид несъответстващите на събраните доказателства изводи, решението на АССГ като неправилно, следвало да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваната заповед като материално незаконосъобразна и издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, да се отмени. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба, директора на ГДГП, чрез юрк. Самуилова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АСГ е образувано по жалба на Заповед № 3282 з-3404/10.10.2018 г. издадена от Директора на Главна дирекция "Гранична полиция"/, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, във вр. с чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на Д. Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, административния съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, както и за валидността и допустимостта на същото. По аргумент от противното, касационната инстанция не проверява служебно допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения в хода на производството по делото. Касаторът Иванов въвежда общо възражения за касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, без да излага конкретни пороци на обжалваното съдебно решение, свързани с допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения. Това и по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, обосновава извод за неоснователност на общо релевираното възражение. Първоинстанционния съд правилно е определил предмета на спора и конституирал страните по делото. Същите са редовно призовани, като са взели активно участие по делото. Съдът е уважил доказателствените искания на Иванов, като е приел представените от същия писмени доказателства, допуснал е разпит на поискания свидетел. Съдебното решение се базира на прецизен анализ на доказателствата по делото. По възражението на касатора за неизяснена фактическа обстановка по делото, същото не се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Фактът, че изводите на съда въз основа на анализ на събраните доказателствени средства не съответстват на интерпретацията на касатора, не обосновава извод за неизяснена фактическа обстановка, нито за допуснати съществени процесуални нарушения. Касационната инстанция напълно споделя установената от АССГ фактическа обстановка: От приложена към дисциплинарната преписка кадрова справка е установено, че Д. Иванов е на работа в МВР от 20.02.2002 г., награждаван е шест пъти, не е наказван. Установено е също така, че е заемал длъжността старши полицай в 01 група "Охрана на държавната граница" на Гранично полицейско управление –Свиленград, при Регионална дирекция "Гранична полиция"-Елхово. Със Заповед № 3282 з-2422/25.07.2018 г. на директора на ГДГП е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР срещу Д. Иванов, определена е дисциплинарна комисия. За резултатите от проверката е изготвено становище от същата, в която е посочено, че въз основа на събраните писмени доказателства и обяснения е установено, че на 19.07.2018 г., около 17, 15 часа в гр. Харманли на кръстовището между ул. "Македония" и ул. "Сакар планина" е настъпило ПТП между управлявания от Иванов лек автомобил и друг такъв, шофиран от К. Колев. При извършен тест за употреба на алкохол с дрегер е констатирано, че младши инспектор Иванов е с 3, 62 промила алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване, но същият не се е тествал. Задържан е за 24 часа РУ-Харманли. Дисциплинарната комисия изготвила обобщена справка, в която е прието, че служителят е управлявал МПС след употреба на алкохол, факт станал достояние на служители в МВР и обществеността, което е довело до уронване престижа на службата. Деянието е квалифицирано като нарушение на т. 19 и т. 28, "а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на т. 4 от Заповед № 8121 з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, забраняваща да се управлява МПС след употреба на алкохол. Служителят е запознат със справката и заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Депозирал е писмени обяснения, в които отрича да е шофирал след употреба на алкохол. Мотивира ПТП с прилошаване, неосъзнаване на действията си до пристигането му в здравно заведение. На 10.10.2018 г. е издадена обжалваната пред АССГ заповед, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, във вр. с чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на Д. Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Въз основа на анализ на така описаните подробно и изчерпателно доказателствени средства, първоинстанционният съд е установил съответстваща им фактическа обстановка, която се споделя напълно от касационната инстанция: На 19.07.2018 г., около 17, 15 часа, 17, 15 часа в гр. Харманли на кръстовището между ул. "Македония" и ул. "Сакар планина" е настъпило ПТП между управлявания от Иванов лек автомобил "Мерцедес С-220", с рег. [рег. номер на МПС] и друг такъв, шофиран от К. Колев. При извършен тест за употреба на алкохол с дрегер е констатирано, че младши инспектор Иванов е с 3, 62 промила алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване, но същият не се е тествал. Процесуалният представител на касатора твърди, че тричленният състав на ВАС неправилно е възприел твърденията на Иванов, че ПТП не е следствие употребата на алкохол, а в приема на лекарства, касаещи лечение и внезапно прилошаване. И настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че се касае за защитна теза. Както правилно сочи АССГ – Иванов не е оспорил показанията на техническото средство, не е дал кръвна проба, при която да бъдат отчетени и взети в предвид приема на лекарствени средства. Дисциплинарната отговорност на Желязков е ангажирана за нарушения на ЕК, подробно описани. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Касационната инстанция споделя извода на АССГ в насока, че поведението на жалбоподателя, така както е описано в заповедта, представлява нарушение на етичните правила за поведение и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Иванов е управлявал МПС, предизвикал е ПТП, след употреба на алкохол. Доколкото ЕК изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си, с поведението си Иванов е нарушил т. т., 19, 28, б. "а и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Изрично в ЕК е посочено, че държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. В случая, с поведението си Иванов е нарушил посочените в административния акт конкретни норми от ЕК, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на посоченото в акта правно основание. Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна. С оглед постъпилите данни за извършване на дисциплинарно нарушение директора на ГДГП, е назначил проверка по чл. 205, ал. 1 ЗМВР. Правилен е изводът на АССГ в насока, че заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Правилен е изводът на АССГ, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът е спазил изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като същото е определено предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Наложеното наказание предвид данните от извършения анализ се явява съразмерно, предвид поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и посочените в заповедта настъпили последици от него. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсулт за тази инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд