Решение № 6934 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 162/2025 г.
ВАСТрето отделение24.06.2025 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 5171/28.11.2024 г., постановено по адм. дело 1072/2024 г. на Административен съд - гр. Хасково
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ МАРИЯНА ЛАЗАРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Н. А., гражданин на Сирия, срещу решение 5171/28.11.2024 г., постановено по адм. дело 1072/2024 г. на Административен съд - гр. Хасково. Оплаква се, че първоинстанционният съебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура по делото дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от с.з., е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против Решение 10810/14.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на оспорващия, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото съобразно събраните в хода на административното произовдство доказателства. Фактите, установени от административния орган не са обовери пред административния съд, същият ги е възприел и въз основа на тях е направил обосновани и правилни изводи. С оглед забраната за фактически установявания в касационното производство, на осн. чл. 220 АПК, настоящата инстанция възприема същите като неоспорени и верни и намира, че не следва да ги възпроизвежда в настоящото решение. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при обективно изяснена фактическа обстановка, въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца и актуалната информация за държавата му по произход. Видно от представената по делото административна преписка не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване в държавата му по произход. При проведеното с него интервю лицето не твърди спрямо него да е упражнявано физическо, психическо или сексуално насилие, да е наказван непропорционално или дискриминационно, да му е отказвана съдебна защита или да е бил обект на наказателно преследване заради расата му, изповядваната религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не се доказва кандидатът да е имал проблеми с официалната власт в страната, да е заплашван, задържан и/или осъждан. Спрямо касационния жалбоподател не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, доколкото, както правилно се е обосновал първоинстанционният съд, липсват данни сирийският гражданин да е наказателно преследван или да са му налагани наказания от режима на Башар Асад, действащ на територията на Сирия към датата на постановяване на административния акт поради отказ да служи в армията. Не се твърди, нито се установява от приобщените по делото доказателства сирийският гражданин да е получавал призовка от официалните власти в Сирия в този смисъл. Страхът на лицето, че ще бъде извикан за запас, не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. В този смисъл са и критериите за определяне на статут на бежанец, установени в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисарат на Организацията на Обединените нации за бежанците, където в Глава V, раздел B , т. 168 е посочено, че едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. С оглед фактическата установеност по делото и цялостното поведение на кандидата в хода на административното производство за предоставяне на международна закрила, настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че напускането на лицето на държавата му по произход е обусловено от изцяло икономически причини в търсене на по-добър живот за него и близките му в държава от Западна Европа. Настоящият състав на касационната инстанция споделя преценката на административния орган и на съда, че бежанската история на Закия не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Изгответните в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия и за ситуацията на сигурност, вкл. в района, където лицето е живеело със семейството му преди да напусне страната си, не дават основание да се приеме, че, ако се върне в държавата му по произход, чуждият гражданин би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В този смисъл са и актуалните данни за сирийската страна, представени от ответния административен орган в хода на касационното производство. Информационните източници сочат, че след събитията от ноември 2024 г. когато ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, падането на режима на Башар Асад в началото на декември същата година и поемането на властта от ново сирийско правителство, е налице стабилизиране на ситуацията със сигурността. Действат екипи за обезвреждане на взривни боеприпсаси, на сирийските пазари има широка гама от хранителни продукти, доставяни на местно ниво и чрез внос, а 125 000 сирийци са се завърнали у дома за период само от месец след падането на правителството на Асад на 08.12.2024 г. Въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места, цялостната обстановка в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Налице е възможност за разселване в райони, по-малко засегнати от продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт. Поради това обосновано е да се изведе извод за липсата на сериозни основания да се смята, че, ако З. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. По изложените съображения Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия