Решение № 1641 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11770/2008 г.

Решение № 1641 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11770/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба, подадена адв. П. Петров, представляващ по пълномощие "Василиас Интернешънъл" ЕООД - със седалище в гр. София против решението от 7.04.2008 г. на Софийски градски съд (СГС), трети "б" състав, АО постановено по адм. д. № 84 по описа за 2005 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 279/15.06.2004 г., издаден от ръководител на екип в ДП "Красно село", ТДД - гр. София, потвърден с решение № 2734/29.12.2004 г. на директора на РДД - гр. София и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. От съдържанието на жалбата могат да се извлекат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че съдът не е съобразил изменението в текста на параграф 1, т. 9 от ДР във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм., но в приложимата за периода редакция) съгласно което за времето от 1998 до 2000 г. маркетинговите услуги не попадат в кръга на "възнаграждението за технически услуги". Твърди, че по делото са представени писмени доказателства, обуславящи приложението на СИДДО. Касаторът претендира отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 84/05 г. окръжният съд е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на ДРА № 279/15.06.2004 г. на ДП "Красно село", ТДД - гр. София, потвърден с решение № 2734/29.12.2004 г. на директора на РДД - гр. София,в частта с която на дружеството е определен за 1998 г. данък в размер на 6 060 лв. по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗКПО (отм.); за периода 1999 - 2002 г. е определен данък общо в размер на 47 824 лв. по реда на чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) и са начислени съответните лихви. При ревизията е констатирано, че по сметка 602 от дружеството са начислени суми по издадени от "Василиас S A" - Гърция фактури за маркетингово проучване в Китай, Италия, Франция, Гърция, Европа. Ревизиращият екип е установил, че осчетоводените суми са заплатени във връзка със споразумение за маркетинг, сключено между "Василиас Интернешънъл" ЕООД и "Василиас S A" - Гърция. Изслушано е неоспорено заключение на ССчЕ, констатиращо, че "Василиас Интернешънъл" ЕООД е изплатило на "Василиас S A" - Гърция суми, конкретизирани в заключението. Между страните не е бил спорен размера на задълженията, а спорът е относно наличието на основание за заплащането им. За да отговори на този въпрос градският съд е анализирал предмета на споразумението, формулирайки обоснования извод че той се включва в понятието за "технически услуги" по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 3 във вр. с параграф 1, т. 9 от ДР на ЗКПО (отм.). В съответствие със събраните доказателства е прието, че описаното в т. 1 на споразумението "проучване на пазари и нови територии, проучване и помощ за участие, изготвяне на доклади за търговската дейност" представлява консултантска дейност, изразяваща се в даване на становище, специализирано мнение и анализ на пазара с оглед предлагането и търсенето на определен вид стока, определянето на цената. Касационното оплакване според което маркетинговата услуга не попада сред "възнаграждението за технически услуги" за периода до 2000 г., е неоснователно. Това е така, защото консултантската дейност е по - обща по характер. Не може обаче да се възприеме становището на касатора, че за времето до 2000 г. маркетинговите услуги са изключени от дефиницията, дадена в параграф 1, т. 9 от ДР на ЗКПО (отм.) на "възнаграждение за технически услуги". В този смисъл следва да се има предвид, че маркетингът също е консултантска услуга, а СГС е изложил допълнителни мотиви, свързани с последващата законодателна промяна след 01.01.2001 година. Тази промяна показва тенденцията, насочена към точно дефиниране на дейността като маркетингова в предвид споровете по въпроса. Второто оплакване на касатора относно наличието на предпоставки за прилагане на СИДДО между Република България и Република Гърция при определяне задълженията на дружеството за 2002 г. е неоснователно. В тази връзка градският съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички представени от жалбоподателя писмени доказателства, като легализирани преводи на удостоверения от община Атинон, решение на дирекция "Търговия" при тази община, декларация от притежателя на доходите. Съдът е формулирал правилни изводи според които писмените документи не доказват съществуването на предпоставките за приложението на СИДДО. В представените документи липсва изрично изявление, че дружеството е "местно лице" за Република Гърция по смисъла и за целите на цитираната СИДДО. Съобразени са момента на издаване на документите - 2004 г., както и липсата на съответното отбелязване в тях или чрез друг документ на факта дали установените с документите обстоятелства не са променяни през периода. В случая не е доказано, че именно към момента на възникване на задълженията са съществували предпоставките за прилагане на СИДДО, от което следва извод за законосъобразност на акта в тази негова част. Не са оборени фактическите констатации на ДРА при условията на пълно доказване. Не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, поради което решението на градския съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на I А отделение