Решение № 6521 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5994/2010 г.

Решение № 6521 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5994/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "АМКО - Антикорозионна защита" ЕООД, съдебен адрес гр. София, ул. "Искър" № 8 срещу решение № 574 от 22.03.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2096/2009 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 5ИФ-01-44 от 04.03.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с което е утвърден отказ на оценяващия комитет да класира и одобри предоставяне на субсидия по проект № ИФ-00-05-85 от 07.07.2008 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради необоснованост - касационно основание по чл. 209 АПК. Съдът неправилно ценил доказателствата по делото и направил неправилен извод досежно липсата на организационен и технологичен капацитет на касатора. Не отчел, че дружеството работи в тясно сътрудничество с известни професори в областта на нанотехнологиите и наноматериалите. Неправилно ценил и доказателствата относно притежаването на необходимото оборудване. Не отчел, че една от целите на проекта е и постигне на оборудване в цялостен обем. Съдът не оценил получения в хода на съдебното производство патент, както и наличието на конфликт на интереси на един от оценителите. Моли съда да отмени обжалваното решение със законните последици. Ответникът по касационната жалба счита същата за недопустима - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. Алтернативно твърди, че същата е неоснователна. Съдът правилно ценил доказателствата по делото и въз основа на това направил правилни изводи за липсата на изискванията на чл. 30, т. 1 и 2 от Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд. Правилен счита извода на съда за ирелевантност към правния спор на въпроса за иновативността на проекта и за придобития от касатора патент. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно. Съдът, с оглед доказателствата по делото, правилно установил фактическата обстановка и приложил материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е твърдението на ответника по касационната жалба, че същата е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. Видно от съдържанието на жалбата касаторът, макар и да не е посочил изрично, твърди необоснованост на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите обосновават твърдение за допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, свързани с цененето на доказателствата по делото и с оглед на това неправилност на правните му изводи. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че кадрите, за които касаторът твърди, че осигуряват организационния и техническия му капацитет са външно привлечени и не са ангажирани доказателства, че са част от екипа. В тази насока, с оглед на доказателствата по делото, ценил само констативната част на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Приел, с оглед и на заключението на вещото лице, че касаторът не разполага с цялото необходимо оборудване за осъществяване на проекта. Приел за неотносим към предмета на спора въпроса за иновативността на проекта и за придобития от касатора патент. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт поради липса на предпоставките по чл. 30, т. 1, б. "а" и "б" от Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд (Правилата). Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът участвал с проект "Технология за плазмохимично получаване на нанодисперсни прахове за повишаване на корозионната защита на бои и лакове на "АМКО - Антикорозионна защита" ЕООД" в Петата конкурсна сесия на Националния иновационен фонд. Не се спори, че оценяващият комитет отказал да предложи проекта за финансиране поради липса на капацитет на кандидата и партньорите, въпреки, че приел за допустим самия проект. Не се спори, че проектът е представен от касатора в партньорство с "АКЗ - София" ЕООД, за което по делото е приложено нарочно споразумение. Безспорно е също, че в хода на съдебното производство "АМКО - Антикорозионна защита" ЕООД" придобил патент "Плазмен метод и устройство за получаване на наноматериали". Спорен по делото е въпросът за изводите на съда относно доказателствата, установяващи наличието на предпоставките по чл. 30, т. 1 б. "а" и "б" от Правилата. Съгласно чл. 30 от Правилата, за да е допустим един проект той трябва да отговаря кумулативно на визираните в т. 1 и 2 на разпоредбата условия - екипът да има капацитет и проектната идея да е допустима. От представените към проекта документи на касатора е безспорно, че нито той, нито партньорът му - "АКЗ - София" ЕООД притежават необходимия кадрови, организационен и технически капацитет. Самият касатор в жалбата си сочи, че разчита на привлечените научни специалисти - проф. д. т. н. инж. Химик Георги Високов, проф. д. х. н. инж. Химик Цвети Цветков, акад. д. х. н. Александър Попов и на физика Димо Гърланов. Научният и технически капацитет на посочените лица не е поставен под съмнение. Въпросът е, че по делото няма представен договор с тези лица, удостоверяващ и регламентиращ участието им в проекта. Фактът, че в документите на проекта е посочено, че същият ще се реализира с помощта на подизпълнител "Елтис - Ц" ЕООД, за участието на когото е определена част от исканата субсидия, не установява участието на лица с необходимия капацитет. За да е установено по надлежния ред участието на релевантния научен и технически капацитет е следвало касаторът да представи доказателства, че посочените по-горе лица са част от експертния екип на "Елтис - Ц" ООД и със същото дружество е сключен надлежен договор досежно предмета на проекта. От приложените по делото доказателства този извод не може да бъде направен. С оглед на това правилно съдът не ценил изводите по т. 3 на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Те установяват неоспорения факт за компетентността на посочените лица, но не установяват участието на тези лица в реализирането на проекта. Впрочем, вещото лице не би и могло да установи този факт, защото същият следва да бъде установен не чрез вещо лице, което да изясни възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания, а чрез надлежни писмени доказателства. Спорът не е за компетентността на лицата, а за участието им в проекта. Не е налице и другата искана от Правилата кумулативна предпоставка. От доказателствата по делото е видно, а и не се оспорва от касатора, че той, и неговият партньор - "АКЗ - София" ЕООД, не разполагат с необходимото оборудване, за да изпълнят проекта. Нещо повече, видно от проектната документация е, че именно чрез проекта, касаторът цели да си осигури необходимото оборудване. Доколко приетото в Правилата изискване кандидатът за финансиране да разполага с подходящо оборудване съответства на визираната в т. 5.1.4. Приемливи разходи на Рамката на общността за държавна помощ за научно-изследователска и развойна дейност и иновации, ОВ С 323 от 30.12.2006 г., и на т. 5.1.1. Подкрепа на иновациите на Иновационната стратегия на Република България е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност. Съгласно т. 5.1.4, б. "б" на Рамката на общността интензитетът на помощта се изчислява на основата на разходите на проекта до степен, в която те могат да се считат за приемливи. А приемливи, според рамката са разходите за оборудване, в степен и за срока на използването им за проекта, а ако не се използват през целия си полезен живот за проекта, за приемливи се считат само амортизационните разходи, съпътстващи проекта. Съгласно Иновативната стратегия фондът не финансира капиталови разходи, които не са свързани с проекта, което по аргумент за противното би значело, че следва да спонсорира капиталови разходи, свързани с проекта. Тези въпроси не са били предмет на изследване от органа, но те не са включени в Правилата, нито в Методиката за оценка на проектните предложния, достъпна в интернет. Те не са регламентирани с нормативен акт, а с актове, установяващи политика, поради което съдът не може да обсъжда прякото им приложение и с оглед на това не може да прави изводи съобразно тях досежно законосъобразността на оспорения акт. Видно от изложеното правилни са изводите на съда, че по делото не е доказано наличието на кумулативните предпоставки за допустимост на проекта. Това прави безпредметно обсъждането на въпроса за иновативността на проекта и за придобития от касатора патент. Неоснователно е и твърдението на касатора за наличието на конфликт на интереси у единия от двамата независими експерти, оценяващи проекта. Установяването на конфликт става с надлежни писмени доказателства, а не със заключение на вещо лице. Дали експертът работи за/в някакъв център и дали този център е в някакви отношения с ответника по касационната жалба е следвало да бъде установено с писмени доказателства, а не с преразказ на вещо лице. За никакви специални знания в случая не става въпрос, по смисъла на чл. 195 ГПК, за да се позовава съда на вещо лице. Видно от изложеното твърденията на касатора за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди "АМКО - Антикорозионна защита" ЕООД да заплати на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия направените по делото разноски за защита от юрисконсулт. Размерът на същите следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд