Решение № 7180 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2015 г.

Решение № 7180 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" срещу решение № 2732/20.04.2015 г., постановено по адм. д. 1994/2014 г. на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. О. С. Х. Т., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение № 2732/20.04.2015 г., постановено по адм. д. 1994/2014 г. на АССГ е отменена Заповед № з - 7793/16.10.2013 г., издадена от заместник-директор на Главна дирекция "Н. П." - МВР, с която е отказано снемането на полицейската регистрация № 171/16.02.2000 г. от РУП-А. на С. Х. Т. и е изпратено делото като преписка за ново произнасяне. АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но в нарушение на закона. Според съдът неправилно административният орган при издаване на оспорената заповед и горестоящият му административен орган при оспорването по административен ред са приели, че основанията за заличаване на полицейска регистрация се съдържат само в чл. 160, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Според АССГ чл. 159 от ЗМВР възприема реабилитацията като възможност да бъдат заличени личните данни на жалбоподателя, поради което е следвало да бъде снета полицейската регистрация на жалбоподателя. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. АССГ е приел за установено, че по искане с вх. № 2727/3.09.2013 г. на С. Х. Т. да бъде заличена криминалната му регистрация е постановен изричен отказ, обективиран в Заповед № з-7793/16.10.2013 г., за снемане на полицейската му регистрация, извършена на основание за престъпление по чл. 194 от Наказателния кодекс (НК), за което му е наложено наказание "глоба в размер на 50 лева". Няма спор, че жалбоподателят е реабилитиран по право. Тази заповед е обжалвана по административен ред и е постановено решение № I-159/2.01.2013 г. (явна техническа грешка относно годината), подписано от зам. министър Г. вместо министъра на вътрешните работи въз основа на заповед за заместване. В това решение са изложени съображения, според които реабилитацията не е предвидена в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР като основание за заличаване на полицейска регистрация, поради което не може да бъде уважено искането на С. Т.. При правилно при тази фактическа обстановка административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна като се е обосновал, че настъпилата реабилитация следва да се разглежда като предпоставка за заличаване на личните данни на С. Х. Т.. Изложени са аргументи относно правото да бъдат обработвани и съхранявани личните данни на лицата, респективно е обоснован извод, че съхраняването им не може да е неограничено във времето като се позовава на разпоредбата на чл. 159 от ЗМВР , чиято ал. 6 включва реабилитацията като основание за заличаване на личните данни по конкретните заявителски материали. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от първоинстанционният съд съображения като се присъединява към преобладаващо установената съдебна практика по повод правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено в наказателно производство (например: решение № 15433/17.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6586/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 2571/21.02.2013 г., постановено по адм. д. № 7737/2012 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 3652/15.03.2013 г., постановено по адм. д. № 5523/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/7.02.2011 г., решение № 10032/9.07.2012 г., постановено по адм. д. № 9988/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/7.02.2011 г., постановено по адм. д. № 7494/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение). В тази практика Върховният административен съд приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР . Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. е влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Необходимо е да се прави разграничение между хипотезите по чл. 159 от ЗМВР , които регламентират начина на обработване на лични данни в информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат да имат различно предназначение. Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗМВР се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни по чл. 159 от ЗМВР да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да съобразени множество обстоятелства, включително и реабилитация и правомощието по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР , упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочени общественозначими цели. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване за заемане на длъжността кандидатът да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони). Информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Чл. 24 от Наредбата № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост регламентира начина на унищожаване на бюлетините за съдимост, но не и личните данни, които се съдържат в тях. Реабилитацията също не е възприета като основание за заличаване на личните данни, обработвани за нуждите на бюрата за съдимост. По причина наличието на разликата между обхвата на чл. 159 и чл. 160 от ЗМВР администраторът на лични данни не е установил срок за съхранение и обработка на информацията, представляваща полицейска регистрация. Наличието на разлика се отчита и на ниво общностно право - по аргумент от чл. 3, ал. 2, предл. 1 от действащата към датата на издаване на оспорената заповед Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, според който извън приложното поле на директивата е обработването на лични данни при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързани с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право. С Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но също е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност - чл. 2, ал. 2, б. "г" от цитирания регламент. От друга страна държавите членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, поради което настоящият съдебен състав не може да извършва преценка за съответствието на националния закон с тази директива, която е в срок за транспониране. По изложените съображения настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаваща съдебна практика, според която реабилитацията не представлява основание за заличаване на полицейската регистрация, която се подчинява на различен правен режим в сравнение с обработването на личните данни по чл. 159 от ЗМВР . Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил съдебно решение в нарушение на материалния закон, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК подлежи на отмяна. С оглед на обстоятелството, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и делото е изяснено от фактическа страна, след отмяна на съдебното решение, спорът следва да бъде решен по същество като бъде отхвърлена жалбата на С. Х. Т. против законосъобразната Заповед № з - 7793/16.10.2013 г., издадена от заместник-директор на Главна дирекция "Н. П." - МВР. По водене на делото касационният жалбоподател не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане ответната страна трябва да бъде осъдена да й заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.