Решение № 3922 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2009 г.

Решение № 3922 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на община Велинград против решение от 28.04.2009 г., постановено по адм. дело № 620/2008 г. на Административен съд - град Пазарджик. Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс " ЕАД град София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Останалите ответници - Петър Димов Талев от град Пловдив, Анна Петрова Велева от град София, Николай Василев Талев от град София, Зоя Николова Талева от град София и Васил Красимиров Талев от град София не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за допустимост и правилност на оспореното решение. С оспореното решение е отменена заповед № 24/13.01.1999 г. на кмета на община Велинград, с която е одобрено попълването на кадастралния план с реституиран имот № 6969 в кв. 414 по ЗРП на град Велинград. От фактическа страна АС е установил, че производството пред административния орган е започнало по искане на Петър Димитров Талев с молба от 14.12.1998 г. да бъде попълнен кадастралния план на Велинград с реституиран имот № 30/6969/ в кв. 195 по плана на града от 1957 г. На същата дата - 14.12.1998 г. е съставен акт за непълноти в одобрения кадастрален план, в който е отбелязвано, че липсват материализирани граници на имота. Актът е подписан само от молителя Петър Талев. След съставянето на акта е издадена оспорената заповед, с която е одобрено попълването на кадастралния план на Велинград с процесния имот. По делото е била назначена и приета съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че имотът няма материализирани на място граници, че е попълнен с оспорената заповед върху част от имот № 2697 - "Санаториално - курортен комплекс" и върху част от реализирана на място улица с асфалтово покритие, както и че попада в част от съществуващ на място парк и реализирано мероприятие "санаториум" - затревен. Според вещото лице акта за непълноти в кадастралния план не е съставен на място, не е подписан от всички заинтересовани лица, както и самият акт не е подписан от длъжностното лице. При така събраните и обсъдени по делото доказателства, правните изводи на административния съд са за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед. Според съда, за да бъде попълнен кадастралния план с имоти на името на молителя, следва да се изпълни процедурата по чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) Такива доказателства не са представени както пред административния орган, така и в хода на съдебното производство, с оглед на което неправилно кмета на общината е одобрил попълването на кадастралния план с имот № 6969. Така постановеното решение е правилно и кореспондира изцяло на събрания по делото фактически материал. Правилно съдът е обсъдил приложимите разпоредби на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ (отм.) и § 43 от ПЗР на ЗКИР, които предвиждат попълването на кадастралния план чрез нанасяне на възстановен имот да се извършва съгласно процедурата по чл. 86 от ППЗТСУ (отм.) Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ /в редакцията й на ДВ, бр. 2/1996 г./, непълнотите или грешките в кадастралния план се се установяват на самото място от техническите служби на общините, съответно от органите по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересувани собственици. Доказателствата по делото установяват по безспорен начин, че съставеният акт не отговаря на посочените изисквания, поради липса на подпис на компетентния орган, оторизиран да го състави, както и на заинтересуваните собственици. Не е приложима и ал. 2 на чл. 86 от ППЗТСУ, която допуска актът за непълноти и грешки в кадастъра да не бъде подписан от пряко заинтересуваните собственици, когато на самото място има ясно очертани гранични линии, предвид заключението на приетата експертиза, според което на място няма материализирани имотни граници. Освен това ако се касае за идеална част от имота, то такова нанасяне не може да бъде извършено без съгласието на всички съсобственици. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, поради произнасянето на съда по просрочена жалба срещу административния акт. Това оплакване също е неоснователно. Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви за липса на доказателства за уведомяване на жалбоподателя пред първата инстанция за постановения административен акт от административния орган, съгласно изискванията на чл. 194, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 69, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) и чл. 46 от ГПК (отм.) Представените по делото уведомително писмо до жалбоподателя пред АС и разписен лист на общината, сочат за неуведомяването му по надлежния ред, което води до извода за подаване на жалбата в срок и за нейната допустимост. Поради това и решението не страда от порока по чл. 209, т. 2 от АПК. Предвид на горното решението на първоинстанционния съд като допустимо, обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на процесуални правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, община Велинград следва да бъде осъдена да заплати на същия 350 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение