Решение № 10386 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция /ОД/ Земеделие Перник, чрез процесуалния представител юрк. Любомирова, срещу Решение 631 от 16.04.2024 г., постановено по адм. дело 137/2024 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменена заповед РД-05-7 от 16.02.2024 г. на директора на ОД Земеделие Перник и е осъдена дирекцията да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответникът Г. Г. Р., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Верне, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Г. Р., против заповед РД-05-7 от 16.02.2024 г. на директора на ОД Земеделие гр. Перник, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши експерт с ранг V старши, в ОД Земеделие Перник, Общинска служба /ОС/ по Земеделие Перник, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е посочено, че се прекратява служебното правоотношение, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, както и че съгласно утвърденото длъжностно разписание на ОД Земеделие - Перник за ОС Земеделие Перник длъжността старши експерт не съществува като нормативно определена позиция и като система от функции и задължения. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административно-производствени правила, същата не съдържа фактически основания, които са послужили за издаването й, както и е постановена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Прието е от съда, че в мотивите на оспорената заповед обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл по никакъв начин не е обоснована, доколкото липсва изложена фактическа обстановка, която води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението. Съдът е приел също така, че конкретни мотиви не могат да се извлекат и от представената административна преписка. Според съда, въпреки дадените указания с определение от 29.06.2023 г., ответникът, върху който пада доказателствената тежест, не е успял да докаже наличието на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, като съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК не е ангажирал доказателства, които да установят тази невъзможност. Административният съд приема също така, че и приетите по делото доказателства като част от административната преписка по никакъв начин не сочат на наличие на действителна невъзможност жалбоподателят да изпълнява служебните си задължения, предвид което същите са неотносими към твърдяното от страна на ответника наличие на основание за издаване на заповед по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Според съда по делото не се твърди да е извършена и промяна на основните изисквания за заемане на длъжността, но дори и да е било налице такава промяна, то е непротиворечива съдебната практика, че промяна във фактическото положение, каквото е например въвеждането на нови изисквания за длъжност, не се дължи на обективна причина, а на субективна преценка от една от страните по правоотношението. Доколкото настоящото съдебно производство се явява четвърто за жалбоподателя, заемащ длъжността старши експерт в ОД Земеделие Перник, за оспорване на прекратяване на служебно правоотношение от страна на назначаващия орган, то съдът приема, че хронологията на издаваните заповеди и резултата от съдебното им обжалване, сочат на категоричен извод за целенасочени действия от страна на административния орган за прекратяване на служебното правоотношение на служителя на всяка цена, независимо от наличието или не на законово правно основание за това. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е възпроизведено съдържанието на чл. 107, ал. 1 ,т. 5 от ЗДСл, без обаче да са посочени конкретни фактически основания, сочещи наличието на възприетата от органа по назначаване обективна невъзможност на служителя да изпълнява функционалните си задължения и задачи, както и правилно приема административният съд. Действително, както и се твърди в касационната жалба, в оспорената заповед административният орган се е позовал на утвърдено длъжностно разписание, съгласно което длъжността старши експерт в ОС по Земеделие Перник към ОД Земеделие Перник, не съществува, т. е. същата е съкратена. Това обстоятелство обаче не изпълва съдържанието на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради и което правилно и обосновано съдът е приел, че в случая не е посочено фактическо основание, обосноваващо извод за наличие на цитираната законова хипотеза, както и не са ангажирани доказателства за това. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че одобряването на ново длъжностно разписание, при което длъжността старши експерт в ОС по Земеделие Перник се съкращава, е изцяло в разпоредителната власт на административния орган, т. е. представлява проява на неговата воля за издвършване на структурни промени в съответната администрация. В тези случаи причината за създадената нова фактическа обстановка не стои извън волята на органа по назначаването и резултатът настъпва вследствие на неговата намеса, а не независимо от нея. Обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или друга степен. Ето защо не представлява такава невъзможност утвърденото ново длъжностно разписание водещо до съкращаване на определена длъжност, което и обстоятелство законодателят е обвързал с хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, промяната в длъжностното разписание и утвърждаването на ново такова не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Перник е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника Г. Р. в размер на 1200 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 01.06.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,