Решение № 290 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2014 г.

Решение № 290 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна, и на "МБАЛ - Варна" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу решение № 913 от 16.04.2014 г. по адм. дело № 330/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, второ отделение, 12-и състав. Предмет на оспорване с касационната жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна, е цитираният съдебен акт в частта му, с която заповед № РД-09-1705 от 27.12.2013 г. е била отменена в частта й относно началната дата на едностранно прекратяване на договор № 031016 от 29.02.2012 г. за оказване на болнична помощ по КП № 166. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. С касационната жалба на "МБАЛ - Варна" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна се оспорва решение № 913 от 16.04.2014 г. по адм. дело № 330/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, второ отделение, 12-и състав, в частта му, с която жалбата на лечебното заведение срещу заповед № РД-09-1705 от 27.12.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна, е била отхвърлена. Наведени са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, но разгледани по същество, са неоснователни. I. По касационната жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна: Със заповед № РД-09-1705 от 27.12.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна, е прекратен без предизвестие индивидуален договор № 031016 от 29.02.2012 г. за оказване на болнична помощ, сключен между НЗОК, представлявана от директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна, и "МБАЛ - Варна" ЕООД, в частта му по клинична пътека (КП) № 166 "Хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство", считано от 9.12.2013 г. В цитираната заповед са изложени мотиви относно предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на административния акт, а не и такива защо прекратяването на договора следва да бъде от 9.12.2013 г. - дата, предхождаща тази на издаването на заповедта, което означава липса на фактически основания за издаване на заповедта в тази й част. Не е посочено и правното основание. Константната съдебна практика приема, че само неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяната му. Твърденията на касационния жалбоподател, че са били изложени мотиви относно датата 9.12.2013 г. като такава на приключване на проверката, не отговарят на действителното съдържание на заповедта и представляват опит за "дописване" на същата. Освен това съображения в тази насока не са изложени и в констативния протокол за извършената в периода 14.11 - 9.12.2014 г. проверка, на който е налице позоваване в заповед № РД-09-1705 от 27.12.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна. В мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил съображения, че действащата към момента на издаването на заповедта нормативна уредба не дава отговор на въпроса от кой момент следва да се счита прекратен договорът, поради което трябва да се приложат общите правила и принципи на административното производство, изключващи правоотношението да се прекрати от дата, предхождаща тази на издаването на административния акт. Освен това се е позовал на разпоредбата на чл. 92 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г., който е отменен, считано от 1.01.2014 г., съгласно която прекратяването на договор с ИМП не освобождава НЗОК от задължението да заплати на същия извършените дейности до прекратяването на договора по представени отчетни документи. Тези съображения на съда са правилни, тъй като освен посоченото по-горе в тези мотиви нарушение е налице и нарушение на материалния закон. По последното има произнасяне по същество и преписката не е необходимо да бъде връщана на административния орган за излагане на мотиви относно началната дата на прекратяване на договора. В тази връзка и с оглед оплакването на касационния жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО се взема предвид и следното: Съгласно цитирания текст директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ при отчитане на дейност, която не е извършена - частично, за съответната клинична пътека, а при повторно отчитане на дейност, различна от тази по т. 1, която не е извършена, договорът се прекратява изцяло - чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО. При преглед на нормативната уредба, регламентираща отговорността на изпълнителите на медицинска помощ при нарушаване на договорите за осъществяване на медицинска помощ, се налага изводът, че тази по чл. 59, ал. 11 ЗЗО е най-тежката по правни последици. След като при цитираните хипотези на прекратяване на договора законодателят не е предвидил момент, предходен спрямо този на издаване на заповедта, административният орган със своя акт не може да прилага тази санкция с дата, предхождаща издаването на заповедта, тъй като по същество това би представлявало допълнителна санкция за същото нарушение, която не е нормативно уредена. По изложените съображения касационната жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна, се възприема като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в тази му част се оставя в сила. Предвид изхода на спора по тази жалба, в полза на РЗОК - гр. Варна, не се присъждат разноски за касационната инстанция, а ответникът не е направил такова искане. II. По касационната жалба на "МБАЛ - Варна" ЕООД: От съдържанието на цитираната се извличат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е постановил решението си само въз основа на констатациите на административния орган, който от своя страна се позовал единствено на твърденията на пациента. С определение № 609 от 12.02.2014 г. на жалбоподателя е указано, че негова е тежестта да докаже, че процесната медицинска дейност е извършена. Задължен е също така да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените, с които разполага. Указано му е, че следва да ангажира доказателства досежно обстоятелството, че дейността - предмет на процесната заповед, е извършена. Задължен е да уточни изрично ще се ползва ли от представените по делото болнични документи и да уточни кои удостоверяват надлежно проведено лечение на пациента. В случай че отправя искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, да уточни задачата на същата. При така дадените подробни указания жалбоподателят е поискал да бъде разпитан един свидетел относно протичането на манипулацията. Последната е описана в медицинската документация, изготвена от лечебното заведение, като "Дилатацио а модо Лорд", извършена на 5.11.2013 г. след венозна анестезия. Свидетелските показания на д-р Иван Гайдаров - завеждащ отделение "Анестезиология и интензивно лечение" при "МБАЛ - Варна" ЕООД, правилно са обсъдени от първоинстанционния съд във връзка с лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, който е попълнен от цитирания лекар. Последният категорично е заявил, че при пациента Георгиев не е приложил обща анестезия, която е била неподходяща с оглед придружаващите му заболявания. Той обаче не е приложил и локална анестезия. Не е присъствал на каквато и да е била манипулация на същия пациент. В книгата за хирургичните операции на лечебното заведение за Георги Михалев Георгиев на дата 5.11.2013 г. са посочени диагноза "Fisurra ani" и наименование на операцията "Dilatatio ani", но на следващата страница (стр. 51 от първоначалното дело) е отразена локална упойка; няма вписани лекари - анестезиолог и оператор, а и д-р Гайдаров изрично заявява, че не е поставял никаква упойка на този пациент, което съвпада с твърдяното от Георгиев пред административния орган, че не му е поставяна упойка и не му е извършвана операция. На тези твърдения болницата не е противопоставила убедителни писмени доказателства, нито е поискала да бъде разпитан като свидетел лекар, който е извършил операцията. При това положение не е доказано извършването на основна оперативна процедура, което е изискване на КП № 166, както правилно е приел съдът. Освен това пациентът е твърдял, че изобщо не е постъпвал и пролежавал в лечебното заведение дори един ден, което също е изискване на тази КП. Представените с административната преписка в тази връзка писмени доказателства са противоречиви. От една страна Георгиев е вписан на 5.11.2013 г. в амбулаторната книга за ФГС и ФКС за извършване на фиброколоноскопия (ФКС), а от друга - той фигурира в книгата на приетите болни на същата дата. Следователно твърденията на пациента и вписването в амбулаторната книга за ФГС и ФКС съвпадат. При тези доказателства правилно съдът е приел, че те не доказват извършване на процедурите по КП № 166, а единствено, че на пациента е извършена фиброколоноскопия (ФКС), от него е взет биологичен материал за хистологично изследване и манипулациите са извършени от д-р Кулова, но те не влизат в обема на КП № 166. След изслушване на свидетеля д-р Гайдаров процесуалният представител на "МБАЛ - Варна" ЕООД изрично е заявил, че не желае назначаване на експертиза, нито има други доказателствени искания. От изложеното в тези мотиви се налага изводът, че съдът е изпълнил задълженията си по даване на указания на жалбоподателя относно доказателствената тежест и относно фактите, за установяване на които трябва да се представят доказателства, след което е постановил съдебния си акт въз основа на наличните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Правилно е бил приложен и материалният закон. След като е установил, че "МБАЛ - Варна" ЕООД е отчело медицинска дейност, която не е извършена, съдът е направил обоснования извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО за едностранно прекратяване на договора. Отчитането на медицинска дейност, която не е извършена, представлява нарушение със значима обществена опасност, тъй като води до плащания от бюджета на НЗОК, които не са дължими, и пряко рефлектира върху неговата стабилност, както и върху възможността му да покрива други основателни разходи. Хроничният недостиг на средства по този бюджет е общественоизвестен факт. Ето защо законодателят прилага в тези случаи най-строгата санкция - прекратяване на договора. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно несъобразени от съда нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че в случая става дума за медицински дейности, които реално не са извършени, която хипотеза е различна от предвидените в чл. 74, ал. 1 ЗЗО, поради което не се прилагат административнопроизводствените правила по чл. 74, ал. 3 и 4 ЗЗО. В чл. 2, ал. 1, т. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. е предвидено, че НЗОК възлага чрез сключване на договори с изпълнители на медицинска помощ оказването в полза на задължително здравноосигурените лица на медицинска помощ, договорена по вид, обхват, обем и качество в НРД, съгласно чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който от своя страна в т. 2 предвижда, че националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО. В чл. 45, ал. 1, т. 1 - 17 ЗЗО са изброени видовете медицинска помощ. В глава пета "Административнонаказателни разпоредби" на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) изчерпателно са изброени административните нарушения, за които се съставят актове за установяването им и се издават наказателни постановления. Един от тези случаи е регламентиран в разпоредбата на чл. 105а, ал. 1 ЗЗО. Тя се отнася до изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРД. Цитираният текст на ЗЗО се отнася до "отделните видове медицинска помощ по чл. 45", а в случая се касае до отчитане на дейност, която не е извършена и попада в приложното поле на чл. 59, ал. 11 ЗЗО. Следователно относно процесното нарушение не е приложим и редът на чл. 105з ЗЗО, който предвижда съставяне на актове за установяване на административни нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО и издаване на наказателни постановления от директора на РЗОК или от оправомощени от него длъжностни лица. По изложените съображения се приема, че касационната жалба е неоснователна и решението в обжалваната му част се оставя в сила. Този касационен жалбоподател няма искане за присъждане на разноски, но такова е направено от процесуалния представител на директора на РЗОК - гр. Варна. Предвид изхода на спора в тази му част, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и направеното в отговора по касационната жалба искане, в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,