Решение № 2112 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2012 г.

Решение № 2112 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ангел Янчев Павлов против решение № 21 от 30.01.2012 г. по адм. дело № 182/2011 г. на Административен съд - Кърджали, в частта, с която жалбата на Павлов против решение № 817 от 9.08.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Кърджали, е отхвърлена и по частна жалба на Павлов против съдебния акт в частта, в която жалбата му против заповед № 339/04.08.2011 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Кърджали е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Като взе предвид изложеното в жалбите, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на касатора Ангел Янчев Павлов против заповед № 339 от 4.08.2011 г. на началника на РУП - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца и против решение № 817/9.08.2011 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, с която цитираната заповед за налагане на наказание е обявена за нищожна (разпореждане от 2.12.2011 г. по адм. дело № 182/2011 г. на Административен съд - Кърджали). С решение № 21/30.01.2012 г. по адм. дело № 182/2011 г., предмет на оспорване, съдът приема, че жалбата на Павлов против решение № 817 от 9.08.2011 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, с което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е обявена за нищожна, е неоснователна, тъй като актът не е нищожен и отхвърля жалбата в тази част. Съдебният състав приема също, че жалбата против заповед № 339/2011 на началника на РУП - Кърджали е недопустима, тъй като този акт е обявен за нищожен с цитираното решение на по-горестоящия административен орган и за жалбоподателя Павлов не е налице правен интерес от неговото оспорване. На това основание производството по делото в тази част е прекратено. При тези данни настоящият съдебен състав на Върховния административен съд стигна до извода, че решението на Административен съд - Кърджали в частта, в която жалбата на Павлов против решение № 817/9.08.2011 г. на директора на ОДМВР - Кърджали е отхвърлена, е недопустимо. Оспореният административен акт е постановен в производство по реда на чл. 81 и сл. от АПК, образувано по жалба на Павлов и с него е обявена за нищожна заповед на долустоящия орган, с която на Павлов е наложено дисциплинарно наказание. Това решение е изцяло благоприятно за жалбоподателя, тъй като с него негативните последици от заповедта за налагане на наказание отпадат с обратна сила и целта на обжалването е постигната. Поради това за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на този административен акт. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата и отсъствието му прави жалбата недопустима. Ето защо, като разглежда жалбата против решението на директора на ОДМВР - Кърджали по същество, съдът постановява недопустим съдебен акт, който в тази част подлежи на обезсилване, а производството по делото - на прекратяване. В частта, в която жалбата на Павлов против заповед № 339/2011 г. на началника на РУП - Кърджали е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, решението на Административен съд - Кърджали е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът приема, че за Павлов не е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Същата е обявена за нищожна по реда на административното оспорване с решение на по-горестоящия административен орган, поради което жалбата на Павлов остава без предмет. Освен това с решението на директора на ОДМВР - Кърджали правните последици на заповедта отпадат, а с това отпада и правният интерес на жалбоподателя от нейното оспорване - основание за прекратяване на производството по чл. 159, т. 4 от АПК. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за недопустимост на съдебното производство в тази част са и разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, според които когато административният акт е отменен от по- горестоящия административен орган (в случая заповедта на долустоящия орган е обявена за нищожна) и въпросът е решен по същество, на оспорване пред съда подлежи актът на по- горестоящия орган. Тоест съдебният контрол върху първоначалния съдебен акт в случая е изключен - основание за прекратяване на производството по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,