Решение № 5113 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 231/2021 г.

Решение № 5113 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 231/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на СД "Евро- 89 - Д. - М. сие", ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. Д. В., против решение № 1559 от 13.11.2020 г. по адм. дело № 2001/2020 г. по описа на Административен съд Б., 18 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ФК-263-0047926/16.09.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Б. в ГД"ФК" при ЦУ на НАП, и са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Изразява несъгласие с извода на съда, че в заповедта са изложени мотиви във връзка със срока на ПАМ, както и че при определянето му е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Оперативни дейности" Б. в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, и същата е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Б. е била заповед № ФК-263-0047926 от 16.09.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Б. при ЦУ на НАП, с която е наложена на СД "Евро- 89 - Д. - М. сие" ПАМ запечатване на търговски обект – бензиностанция "Евро Ойл 3", находящ се в община Р., с. Я., главен път Б. - Р., стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин / Наредба № Н-18/2006 вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на 1 бр. кафе, 1 бр. кроасан, 1 бр. минерална вода 0, 5 л. на обща стойност 3, 00 лв. на 13.09.2020 г. в 12: 30 ч., удостоверено с протокол за проверка серия АА № 0047926 от 13.09.2020 г. и приложените към него: опис на паричните средства в касата, дневен отчет и съкратен отчет на фискалната памет. Покупката е направена от проверяващия инспектор по приходите Г. П., служител в ГД "Фискален контрол", преди да се легитимира, а плащането е получено от Х. М.. АС Б. е приел, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение се установява с протокола за проверката и не се оспорва от жалбоподателя. Съдът е счел, че ПАМ е наложена с превантивна цел и че в заповедта за налагането й са изложени мотиви относно срока. Според него правилно административният орган е съобразил следните обстоятелства - вида на нарушението, последствията от нега, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, декларираните финансови резултати за предходните три години, средно-дневния оборот и констатираната касова разлика между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ, наличието на непогасени публични задължения и е обосновал извод, че неиздаването на фискални касови бележки съществено накърнява държавния фискален интерес. С., срокът от 14 дни при максимално допустими от закона 30 дни е законосъобразен с оглед целената превенция. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, а именно - началник на отдел "Оперативни дейности" – Б. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № 3 ЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Извършването на нарушението е документирано с протокол за проверка, изготвен от двама инспектори по приходите и подписан от работещата в търговския обект Х. М. без възражения. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно - опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства. Касационната инстанция възприема изцяло мотивите на първостепенния съд досежно съответствието на обжалвания административен акт с приложимия материален закон. Доказано е по категоричен начин, че на посочената в заповедта дата и час търговецът е извършил нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. и административният орган е наложил процесната ПАМ на основание чл. 186, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 ЗДДС при условията на обвързана компетентност. Неоснователно е твърдението на касатора за незаконосъобразност на наложената ПАМ поради неиздаден АУАН към датата на издаването на процесната заповед, респ. и несъставен НП за посоченото нарушение. Обосновани са изводите на съда, че налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с издаването на наказателно постановление. Налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяване действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнение на наложената административна санкция, но посочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Спорен между страните е и въпросът за срока на наложената на търговеца ПАМ. В конкретния случай извършената от административния орган преценка относно срока на ПАМ, а именно 14 дни от максимално допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни, е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите, за които мярката се налага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Вярно е, че срокът не е съответен на стойността на покупката / същата се равнява на 3, 00 лева/, но са съобразени множество други обстоятелства, описани изчерпателно в процесната заповед. Установено е по категоричен начин наличието на касова разлика в размер на 56, 81 лева между наличните парични средства в размер на 2244, 70 лева и тези, маркирани във ФУ в размер на 2187, 89 лева, което е индиция за поведение на търговеца, насочено към укриване на приходи. Съобразени са и средно-дневният оборот, наличието на непогасени публични задължение, специфичната дейност и голямата посещаемост на обекта, декларираните финансови резултати за дейността на дружеството по години. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да се присъждат - на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника поради липса на заявено искане за присъждането на на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1559 от 13.11.2020 г. по адм. дело № 2001/2020 г. по описа на Административен съд Б., 18 състав. Решението не подлежи на обжалване.