Решение № 4158 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12796/2013 г.

Решение № 4158 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12796/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). С решение № 3870 от 10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 9717/2012 г. състав на Административен съд - София-град (АССГ), е отменил Решение № 117 от 11.09.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Людмил Николов Симов, в качеството му на председател на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ) за това, че като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 ЗПУКИ е издал 6 бр. сертификати за оценителска правоспособност в свой и на свързаните с него лица - СД "Машелектропроект - Стоянова и Симов сие" и Мая Кирилова Стоянова, в частен интерес, с което е нарушил нормата на чл. 8, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 35 ЗПУКИ. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу Решение № 117 от 11.09.2012 г. на КПУКИ в частта, с която е установен конфликт на интереси, за това, че при упражняване на правомощията си по служба Людмил Николов Симов не е подал декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ за наличие на частен интерес по конкретен повод преди или по време на подготовката и издаването на сертификатите за оценителска правоспособност на Людмил Николов Симов, "Машелектропроект - Стоянова и Симов сие" и Мая Кирилова Стоянова, в нарушение на чл. 16, ал. 1, във вр. чл. 37 ЗПУКИ. Срещу описаното решение в съответните му, засягащи правата на страните части, са постъпили касационни жалби от КПУКИ и Людмил Николов Симов. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни - участници в първоинстанционното производство. Като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира следното: С Решение № 117 от 11.09.2012 г. на КПУКИ е установен конфликт на интереси по отношение на Людмил Николов Симов в качеството му на председател на КНОБ, за това, че в нарушение на чл. 8, изречение 1-во, предл. 1-во ЗПУКИ е издал сертификати за оценителска правоспособност лично на себе си и на свързани с него лица, както и за това че не е подал декларация по чл. 12, т. 4, ЗПУКИ, в нарушение на чл. 16, във връзка с чл. 37 с. з. По делото е установено, че на 14.09.2009 г. Людмил Николов Симов е подписал следните сертификати: 1) Сертификат рег. № 300100113 за оценка на машини и съоръжения, издаден на Людмил Николов Симов, въз основа на лиценз № 3203 от 24.08.1994 г. от Агенцията за приватизация (АП); 2) Сертификат рег. № 500100111 за оценка на търговски предприятия и вземания, издаден на Людмил Николов Симов, въз основа на лиценз № 995 от 14.06.1993 г. от АП; 3) Сертификат рег. № 900400001 за оценка на недвижими имоти, машини и съоръжения, права на интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения, търговски предприятия и вземания, издаден на "Машелектропроект - Стоянова и Симов сие" въз основа на лиценз № 5323 от 6.03.1997 г. от АП; 4) Сертификат рег. № 400100066 за оценка на права на интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения, издаден на Мая Кирилова Стоянова въз основа на лиценз № 5280 от 21.02.1997 г. от АП; 5) Сертификат рег. № 100101111 за оценка на недвижими имоти, издаден на Мая Кирилова Стоянова въз основа на лиценз № 3221 от 24.08.1994 г. от АП; 6) Сертификат рег. № 500100358 за оценка на търговски предприятия и вземания, издаден на Мая Кирилова Стоянова въз основа на лиценз № 994 от 14.06.1993 г. от АП. По делото не е представена декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ. На 04.09.2009 г. лицето е подало декларация по чл. 12, т. 1, във вр. чл. 13, т. 1 ЗПУКИ (л. 190). На същата дата Симов е подал декларация по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 ЗПУКИ, в която е посочил наличие на свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, към дейността на които има частен интерес (т. 1 и т. 5). При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност съобразно чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, досежно формирания извод за конфликт на интереси по повод издаването на процесните сертификати. Развил е съображения, че жалбоподателят е лице, заемащо публична длъжност съгласно чл. 3, т. 23 ЗПУКИ, като чл. на управителен орган на юридическо лице, създадено със закон. Анализирайки целта на ЗНО и приложното му поле, след проведен анализ на компетентността на КНОБ е приел, че на нея са възложени публичноправни функции, типични за държавен орган, т.к. е овластена със закон да издава сертификати за оценителска правоспособност и да регулира упражняването на оценителска професия на територията на страната. Обстоятелството, че КНОБ е на самостоятелна издръжка и не разходва публични финанси е без правно значение. За целите на тълкуването на чл. 8, изречение 1-во ЗПУКИ, съгласно който лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес, АССГ е обсъдил правната природа на подписаните от жалбоподателя сертификати. Приел е, че физическите лица придобиват правоспособност след успешно полагане на изпит пред КНОБ, след което УС на КНОБ се произнася с решение за вписване в регистъра на независимите оценители - чл. 8, ал. 4 ЗНО. Издава се сертификат, в който се вписва видът на придобитата правоспособност и поредният номер на вписване в регистъра. Анализирайки текста на чл. 8, ал. 14 ЗНО е обосновавал извод, че правопораждащият факт е именно решението на УС на КНОБ за вписване в регистъра. Като аргумент в подкрепа на този извод се е позовал на разпоредбата на чл. 9 ЗНО, съгласно която отказът да се впише лице в регистъра се извършва също с решение на УС. Търговските дружества придобиват правоспособност по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 6 ЗНО, след като подадат заявление до КНОБ, по което УС се произнася с мотивирано решение за вписване в регистъра или отказва вписването. Решаващият съд е изтъкнал, че в случая правоспособността не е придобита в производство по чл. 8 и по чл. 17 ЗНО, а в производство пред АП преди влизане на ЗНО в сила. Съгласно § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗНО в срок една година от влизането в сила на закона лицата, получили лиценз за оценители от АП по реда на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители, се вписват в регистъра по чл. 15 по право, след подаване на заявление с приложен лиценз. ЗНО е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 14.11.2008 г. и влиза в сила от 15.12.2008 г. Сертификатите са издадени в предвидения едногодишен срок. При това положение съдът е приел, че правоспособността е възникнала ex lege, без да е необходимо решение на новосъздадените органи на КНОБ. Правопораждащите актове са лицензите от АП, в издаването на които жалбоподателят не е участвал. Съдът е посочил, че сертификатът за оценителска правоспособност е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, с който се удостоверява факт с правно значение - именно видът на придобитата правоспособност и номера на вписване в регистъра. Сертификатът е необходимо условие за упражняване на дейността, т.к. се ползва с доказателствената сила на официален удостоверителен документ пред трети лица, но той не създава права за лицето, на което е издаден. Ето защо подписването на сертификат не може да бъде ценено като постановяване на акт по смисъла на чл. 8 ЗПУКИ. Поради това АССГ е приел, че Людмил Николов Симов не е нарушил забраната на чл. 8 ЗПУКИ и решението на КПУКИ в тази му част е незаконосъобразно. Наред с това съдът е приел, че Симов е бил длъжен в качеството си на публична личност да декларира частен интерес по конкретен повод при изпълняване на вмененото му правомощие да подписва сертификатите за оценителска правоспособност. Подаването на декларацията по чл. 12, т. 2 ЗПУКИ, в установения от закона образец не освобождава жалбоподателя от задължението му да подаде декларация по чл. 12, т. 4, във връзка с чл. 16 ЗПУКИ. В тази част му част решението на КПУКИ е счетено за законосъобразно, а жалбата на Симов - отхвърлена. Решението е частично неправилно. По делото няма спор, че получавайки сертификат, съответните лица удостоверяват субективното си право да осъществяват определен вид стопанска дейност. Притежаването му е абсолютна предпоставка за законосъобразно извършване на оценителска дейност, от което следва, че за тях съществува частен интерес от получаването на такъв документ, в следствие на което ще реализират икономически изгоди. Решаващият съд е дал описание на реда на издаване на процесните сертификати, без да отчете, че проверката за съответствие с нормативните изисквания и подписването на документите по естеството си съставлява участие в производство по издаване на акт, с който се удостоверяват субективи права. Като е извършил преценка на представените документи и е подписал сертификати за оценителска правоспособност, жалбоподателят е нарушил императивната разпоредба на чл. 8 ЗПУКИ, което е основание за установяване на конфликт на интереси. С оглед избягването на съмнения, че получаването на такъв сертификат се извършва на база на лични отношения и контакти, а не на база законоустановени критерии, нормата на чл. 8 ЗПУКИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Съобразно доказателствата по делото, поведението на Симов правилно е квалифицирано от КПУКИ като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на лична облага и такава в полза на "свързано лице", под формата на удостоверяване на придобита правоспособност (издаване на констативен административен акт). Според забраната на чл. 8 ЗПУКИ, Симов е нямал право да участва в цитираната проверка на документи и да издава сертификати, т.к. е постановил актове в частен интерес. Последният се обуславя от факта, че е подписал собствените си сертификати, както и от участието на конкубината му и съсобственото им дружество, а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, те са "свързани лица". Несъмнено за тях е налице нематериална облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ, която се изразява в предоставяне на оценителска правоспособност по смисъла на чл. 6 ЗНО за извършване на посочените в сертификатите оценки на обекти, респ. в създадената възможност да осъществяват правнорегламентираната дейност по отношение тези обекти. Именно тази облага се явява израз на частния интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 с. з. В ал. 1 от посочената норма законодателят е визирал като обществено опасна дори само възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнени на служебните задължение на лицето, заемащо публична длъжност. С оглед на това в конкретния случай, в качеството на лице, заемащо публична длъжност, за Симов е възникнало задължение да подаде декларация по чл. 12, ал. 4 с. з. и да спази изискването на чл. 19, ал. 1 да си направи отвод поради наличие на частен интерес по конкретен повод, като се отведе от осъществяване на правомощията си по служба. Като е приел, че липсва конфликт на интереси по отношение на Людмил Николов Симов, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата срещу решение № 117 от 11.09.2012 г. на КПУКИ, с което е установен конфликт на интереси по чл. 8, изр. 1-во, предл. 1-во ЗПУКИ, следва да се отхвърли като неоснователна. В останалата му част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 81 ГПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, в полза на Комисията се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение