Решение № 2663 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9222/2013 г.

Решение № 2663 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9222/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Лалковците" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Лалково, община Елхово, ул. "Христо Ботев" № 3, представлявано от управителя Бранимира Павлова Иванова, чрез процесуалния му представител адвокат Иван Иванов, срещу решение № 2751/24.04.2013 г. постановено по адм. дело № 10060/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 37-ми състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1642/20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и дружеството е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" направените по делото разноски в размер на 400 лв. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и ново произнасяне по същество, при което да бъде уважена жалбата, подадена пред първоинстанционния съд. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Марияна Стойчева, в писмено становище навежда доводи относно правилността на постановеното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Лалковците" ЕООД, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-280-2600/1642/20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която му е отказано подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 15 410.16 лв, по Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ в размер на 630.90 лв. и по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/ в размер на 2 018.10 лв. С оглед данните по административната преписка е прието, че на 09.05.2011 г. жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с УИН 28/160511/55134 за кампания 2011 г. по СЕПП, СНДП и НР2, размерът на заявеното по които финансово подпомагане е намален поради установени в резултат административни проверки и проверка на място, недопустими за подпомагане части от имоти. Относно два от заявените БЗС е констатирано, че не са обработвани площи общо от 0,9 ха. Наред с това, като недопустими за подпомагане по горепосочените схеми в резултат на установени застъпвания, са възприети по СЕПП и НР2 - по 22.03 ха, а по СНДП - площ от 6.13 ха. Прието е, че направените в тази връзка от административния орган констатации са потвърдени най-общо от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Предвид това и данните от осъществени проверки в Интегрираната система за административен контрол /ИСАК/, както и тези на място, съдът е счел за обосновани направените от административния орган изводи за наличието на недопустими за подпомагане площи - части от заявените от жалбоподателя БЗС, в размер, обосноваващ постановения отказ за подпомагане, както и наложените на жалбоподателя санкции, а оттам и че уведомителното писмо е законосъобразно. Постановеното решение е правилно. Обосновано съдът е приел за неоснователни наведените от касатора доводи за липсата на мотиви на атакуваното уведомително писмо, обективиращо властническо волеизявление, издадено от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от съдържанието на административния акт, претенцията по всяка една от спорните схеми за подпомагане е разгледана и анализирана поотделно, при което е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, относно които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената като допустима за подпомагане при извършените административни проверки. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, резултатите от тях и оторизираните суми. По представения по делото контролен лист и резултатите от СТЕ, се установява, констатираната при извършена на място проверка, недопустимост за подпомагане относно два от имотите, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - поради нестопанисването на 0,02 ха от единия и 0,88 ха от другия парцел, правилно приети за наддекларирани. По отношение на останалите имоти, предмет на процесното писмо, са приети за недопустими за подпомагане площите, за които при административните проверки са констатирани застъпвания със заявени от друг земеделски производител, площи, които застъпвания не са отстранени. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, че представените от дружеството документи за установените като застъпени имоти, доказват надлежно правното му основание за ползването на всички двойнозаявени площи. Видно от събраните по делото доказателства, в т. ч. приетата и неоспорена СТЕ, в случая са налице неотстранени застъпвания в размерите, установени от административния орган. В заключението си вещото лице е направило извод, че приетата за недопустима площ основно от застъпванията и минималните площи, приети за нестопанисвани при извършената проверка на място, кореспондират с установеното от административния орган. Съдът правилно е приел, че при провеждане на административното производство относно двойнозаявените площи не са допуснати съществени нарушения, тъй като земеделският производител е бил уведомен за направените констатации, поканен е да представи доказателства за правото си на ползване на заявените от него площи, във връзка с което е представил такива, но не и относно имотите, посочени в оспореното писмо, за които доказателства не са депозирани, съответно - не са отстранени установените застъпвания. При наличието на такива застъпвания административният орган е имал задължението да изключи тези площи от допустимите за подпомагане, което е и направил в съответствие с материалния закон. Съдът е тълкувал и приложил правилно разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5, чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и 212 от ПРСР за периода 2007 - 2013 г, съгласно които разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, СНДП и НР2, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В конкретния случай по отношение на двойно заявените площи, от събраните по делото доказателства се установява проведено производство по изясняване на застъпването, при което за част от имотите земеделският стопанин е представил доказателства за наличие на основание за стопанисването им и те са приети за допустими за подпомагане. За друга част от констатираните застъпвания обаче жалбоподателят е заявил, че няма да представя доказателства за стопанисване, а за трета - изобщо не е представил такива доказателства. В тази връзка правилна е осъществената от съда преценка, че оспореното писмо е издадено от органа въз основа и в съответствие с данните от събраните доказателства, в т. ч. и за констатираните застъпвания. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното искане за присъждане на разноски и изхода от спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника, юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 150 лв. за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение