Решение № 2845 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 197/2013 г.

Решение № 2845 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 197/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Пламен Иванов Николов, чрез процесуален представител, срещу решение № 13308 от 24.10.2012 г. по адм. дело № 8776/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-2431/06.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на разузнавач VI степен в група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" - Ботевград при ОД на МВР-София, категория "Г", считано от датата на връчване на заповедта. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочено е, че съдът не е обсъдил и анализирал въпросът за наличието на неприключило наказателно производство, както и че не са посочени конкретни действия или бездействия, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение. Иска се отмяна на процесното решение. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Николов е започнало със заповед № 1867/06.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен и дисциплинарно-разследващият орган. В становище с рег. № 2830/17.02.2012 г. комисията е посочила, че на 11.012012 г. в сградата на РУП-Ботевград Николов е упражнил физическо насилие като удря два шамара на Петер Цветанов Иванов, който е бил призован в управлението във връзка с проверка по полицейска преписка. Посочено е още, че деянието на служителя е станало обществено достояние чрез средствата за масова информация, с което виновно е нарушил нормите на т. 4, 7, 8, 12, 19, 22, 30 и 77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". След запознаване с цялата преписка по случая министърът е преценил, че поведението на Николов е несъвместимо с морала, уронва престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР издава процесната заповед № К-2431/06.03.2012 г., с която е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Поради това първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и няма основание за отмяна на акта, поради което е отхвърлил жалбата на Пламен Николов. Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия, споделя изцяло фактическите и правните изводи на ВАС, Пето отделение, залегнали в мотивите на съдебното решение. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Установено по безспорен начин е извършеното дисциплинарно нарушение - използване на физическа сила от страна на Николов спрямо лицето Петер Иванов, довело до травматично увреждане - изгаряния по шията, двете ръце и двата крака, което става известно на обществото чрез средствата за масово осведомяване. Поведението на Николов според дисциплинарно наказващия орган е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което правилно е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Етичния кодекс държавният служител, при изпълнение на професионалните си задължения, зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение. Като нарушава тези правила, държавният служител уронва доброто име на институцията, в която същият е на служба. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил и анализирал въпросът за наличие на неприключило наказателно производство. Следва да се посочи, че решението на ВАС не е обусловено от установяването в образуваното наказателно производство, подсъдно на РС Ботевград. Предмет на делото е законосъобразността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). В този смисъл без значение за правилността на акта са констатациите, направени по-късно в хода на разследването по образуваното наказателно производство. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, Петчленен състав, Втора колегия