Решение № 8055 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3733/2011 г.

Решение № 8055 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3733/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител юрисконсулт Миглена Миранова Хаджийска, против Решение № 11729/11.10.2010 г., постановено по адм. дело № 2242/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - Кръстю Евстатиев Статев от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Сидерова оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение тричленен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд е осъдил Министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, по подадено искане с вх. № 94 - 2055 от 19.08.2009 г. да се издаде заповед за продажба на прилежаща площ, обслужваща собствените селскостопански постройки, а именно УПИ V 1406, кв. 134 по плана на кв. Драгалевци - разширение север - II част, гр. София, на основание чл. 257, ал. 2 АПК. За да постанови това решение съдът е приел, че Кръстю Евстатиев Статев от гр. София е подал на 19.08.2009 г. молба до Министъра на земеделието и храните. По подадената молба не е издадена заповед по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, която е елемент от процедурата по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че предвид действащата нормативна уредба заповедта на министъра по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ за извършване на продажбата, представлява индивидуален административен акт, който е елемент от сложния фактически състав по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. При издаването на заповедта министърът действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на предвидените в закона условия е длъжен да издаде заповедта, която като индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол. Съдът е приел, че по същите съображения е приложима и разпоредбата на чл. 257 АПК. Настоящият касационен състав на съда намира, че при постановяване на решението решаващият състав е тълкувал и приложил правилно разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 АПК, в резултат на което е постановил правилно решение. Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд че заповедта по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което е длъжен да издаде заповед за продажба при наличието на предвидените в закона условия за това, споделя се и становището, че заповедта по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ представлява елемент от сложния фактически състав по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, "застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Купувач не може да бъде лице, придобило сградата като строителен материал. Стойността на земите се внася по бюджета на Министерството на земеделието и храните или се изплаща с равни по стойност поименни компенсационни бонове", а съгласно ал. 2 - "продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията". Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ се отнася за незастроената част от земята около сградите и съоръженията от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на закона, върху които лицата са придобили собствеността. Видно от приложения към административната преписка Договор от 17.03.1999 г. за покупко-продажба на недвижим имот от имущество на правоимащи от заличеното ТКЗС "Витоша" в кв. Симеоново - гр. София, жалбоподателят Кръстю Евстатиев Статев е закупил от упълномощените лица по § 29 от ЗСПЗЗ следните недвижими имоти: караулка, битова сграда и зала "Импулс", пристройка за млекосъбирателен пункт и клозет - тухлен. Договорът е нотариално заверен и вписан в Службата по вписвания. На 30.06.2006 г. от лицензиран оценител е изготвена Експертна оценка на недвижим имот - гр. София, район "Витоша", кв. "Драгалевци - разширение - север - II част", кв. 134, УПИ V-1406, област София, очевидно извършена по повод на предходни молби от лицето. В преписката има документи, според които за УПИ V-1406 в кв. 134 се легитимират като собственици Марий Петков Дерменджиев и Христо Петков Дерменджиев с нот. акт № 4, том VI, дело 1058/1996 г. При тези данни по подадената поредна молба Министърът на земеделието и храните е трябвало да се произнесе с изричен акт - или да издаде заповед за продажба на земята, или мотивирано да откаже издаването на такава. Видно от наличната документация е поставено начало на производство за спиране на производството по издаване на индивидуален административен акт, защото с писмо № РД-09-0268/18.07.2008 г., Областна дирекция "Земеделие и гори" гр. София е отправила искане за поправка на явна фактическа грешка в Акт за държавна собственост № 06317 от 23.07.2007 г. в графа 10, в която е посочено, че правата за управление върху процесния имот са предоставени на областния управител на град София съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДС и до произнасяне на областния управител - министърът не може да упражни правомощията си по чл. 24, ал. 1, изречение второ от ЗСПЗЗ. Това писмо обаче не е основание Министърът на земеделието и храните да мълчи и да не се произнася по молбата на Кръстю Евстатиев Статев, за което действие той не е уведомен, още повече, че искането за поправка на явна фактическа грешка е направено една година преди молбата на лицето за изкупуване на прилежащата земя. Ако са били налице условията на чл. 27, ал. 2, т. 2 и т. 5 от АПК, то административният орган е следвало да посочи това в изричен отказ, с който да остави без разглеждане по същество искането на основание чл. 197 от АПК, който отказ за издаване на административен акт подлежи на обжалване пред съда в 14-дневен срок от съобщаването му. Отделно от това, спиране на производството на някое от основанията по чл. 54 от АПК се извършва с нарочен акт, който също подлежи на обжалване съгласно чл. 202 от АПК по горния ред. В случая няма издаден административен акт, няма изричен отказ за издаването му, няма акт за спиране на производството. Правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, четвърто отделение, че са налице основанията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което обжалваният мълчалив отказ е прогласен за незаконосъобразен, поради което е отменен. Предвид характера н а спора, правилно делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне по молбата съобразно с обсъдените по-горе хипотези, защото естеството на искания акт не позволява решаването на въпроса по същество направо от съда. Воден от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,