Решение № 9157 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2018 г.

Решение № 9157 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. А. С. против решение № 527 от 29.01.2018 г., постановено по адм. д. № 10521/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град допуска поправка на очевидна фактическа грешка в постановено по делото решение като заличава словосъчетанието "на година". За да постанови този резултат съдът приема, че е налице очевидна фактическа грешка при изписване в решението, че размерът на дължимото обезщетение се дължи годишно. Обжалваното решение е допустимо. Решението е постановено по реда на чл. 175, ал. 1 АПК по почин на съда, а наведените доводи за липса на очевидна фактическа грешка са относими към правилността на обжалвания съдебен акт, а не към неговата допустимост. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон е и обосновано. Правилно съдът приема, че е налице очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение. С последното съдът изрично определя предмета на спора, а именно законосъобразността на изготвената оценка от комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ и определения въз основа на нея размер на еднократното обезщетение за учредения сервитут - право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през имота на жалбоподателя. Фактът, че в решението е посочено, че обезщетението се дължи на година съобразно заключението на вещото лице, не обосновава липса на допусната фактическа грешка. Въпросът дали обезщетението се дължи периодично или еднократно е правен и е решен при определяне на предмета на спора. Доводът на касатора, че с обжалваното решение е определено обезщетение по-малко от това, което е определено в обжалвания административен акт, е неоснователно, тъй като с постановеното по делото решение, което е поправено с решението, предмет на настоящия касационен контрол, е увеличен размера на определено обезщетение от 44.64 лв. на 182.16 лв. Неоснователни са доводите в писмената защита на жалбоподателя за липса на законова норма, която да определя еднократност на обезщетението. Правилото на чл. 64, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката, изрично регламентира, че обезщетението е дължимо еднократно. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е постановено съобразно изискването на чл. 175, ал. 2 АПК в закрито заседание, като касаторът не сочи конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,