Решение № 14 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4635/2013 г.

Решение № 14 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4635/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Постъпила е молба за отмяна на влязло в сила решение № 312 от 08.12.2011 г. по гр. д. № 1700/2010 г. на Върховен касационен съд III г. о, с което по реда на касационния контрол е отменено въззивно решение от 23.06.2010 г. по гр. д. № 220/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта за предоставяне ползването на семейно жилище след развод, на основание чл. 107, ал. 4 СК от 1985 г. (отм.) само по отношение на срока за ползване, като същият е определен на три години, считано от влизане в сила на въззивното решение. Молбата е подадена от И. С. Г., на която с влязлото в сила решение от 01.02.2010 г. по бракоразводно дело № 100/2008 г. на Кюстендилски районен съд са били предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете К. К. В. и ползването на семейното жилище, представляващо втори етаж от къща в [населено място], общ К. С атакуваното влязло в сила решение на Върховен касационен съд III г. о ползването е ограничено за срок от три години предвид обстоятелството, че семейното жилище не е в притежание на страните, а е собственост на родителите на ищеца по бракоразводното делото К. М. В., за което обстоятелство същият е приложил своя декларация за семейно и имотно състояние от 09.09.2008 г. към исковата молба и във връзка с което обстоятелство не е бил повдиган спор от фактическа страна. Молбата се основава на решение от 15.04.2013 г. по ВНАХД № 137/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 71 от 11.02.2013 г. НАХД № 59/2013 г. на КРС в частта, с която обвиняемият К. М. В. е признат за виновен в това, че на 09.09.2008 г е потвърдил неистина в писмена декларация относно материалното си положение и имотно състояние, същата представена по бракоразводно дело № 100/2008 г. на Кюстендилски РС, като е декларирал че не притежава недвижимо имущество, въпреки че е притежавал такова - една втора идеална част от процесното семейно жилище включително съгласно нот. акт № 15, т. 4 д. № 516/2006 г., по наследство и давност, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 290а НК. Влезлите в сила решения по наказателното дело са приложени към молбата. Ответникът по молбата К. М. В. оспорва наличието на основание за отмяна по съображения, развити в писмен отговор . Фактът, че същият притежава в съсобственост със своята майка двуетажната жилищна сграда в [населено място] е бил известен на молителката още по време на брака им, така че не се касае за ново обстоятелство, респ. доказателство. Страната не може да черпи основание за отмяна като отрича обстоятелства, които не е оспорвала . Молбата е по същество основателна, съображенията за това са следните: В процеса по бракоразводно дело № 100/2008г на Кюстендилски районен съд, с разпореждане на РС Кюстендил № 73 от 23.09.2008 г. на ищеца К. М. В. е указано, че съдът следва служебно да се произнесе по въпроса за ползването на семейното жилище независимо че няма искане за това, доколкото от брака има ненавършило пълнолетие дете, родено на 23.05.2006 г. и на основание чл. 107, ал. 6 СК (отм). Във връзка с указанията за уточняване на горните обстоятелства ищецът с молба от 03.10.2008г е посочил като семейно жилище имотът в [населено място], общ К., заявил е че същото е собственост на баща му Милети В. Н., за което е приложил нот. акт № 7, т. II д. № 465/1971 г. С определение № 113 от 12.12.2008 г. на районния съдия, КРС е приел по реда на доказателствата приложената към исковата молба декларация за семейно и имотно състояние от 09.09.2008 г. на К. М. В., според която същият не притежава недвижим имот . Тъй като настоящата молителка с отговора не е предявила искане в бракоразводния процес за предоставяне ползването на семейното жилище, както първоинстанционният, така и въззивният съд, в последствие и Върховен касационен съд при инстанционния контрол по въпрос от служебна компетентност, са основали решенията си на фактическата установеност, следваща от декларираното обстоятелство и представените от декларатора като ищец писмени доказателства в съответствие с декларираното, че семейното жилище не е негово притежание, а е собственост на негови възходящи . Поради това установена се явява предпоставката на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК атакуваното по реда на отмяната съдебно решение да е основано на престъпно действие на страната, в случая деклариране на неверни обстоятелства. Същото е установено по надлежния съдебен ред, видно от приложените решение по ВНАХД № 137/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд от 15.04.2013 г., с което е потвърдено решение № 71 от 11.02.2013 г. по НАХД № 59/2013 г. на КРС в частта, с която обвиняемият К. М. В. е признат за виновен в това, че с декларация от 09.09.2008 г., представена по бракоразводно дело № 100/2008 г. на Кюстендилски РС, е потвърдил неистина относно материалното си положение и имотно състояние, като е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, въпреки че е притежавал такова -идеална част от процесното семейно жилище включително съгласно нот. акт № 15, т. 4 д. № 516/2006 г., по наследство и давност, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 290а НК. Гореизложеното обосновава допустимостта на исканата отмяна и основателността на молбата по същество. Неоснователни са доводите на ответника в настоящето производство, че при посоченото основание за отмяна е от значение знанието, което молителката като страна в бракоразводния процес е имала относно действителното фактическо и правно положение при собствеността на семейното жилище. Молбата за отмяна в случая не се основава на изтъкнати нови за нея обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, който фактически състав е налице. Постановеното на последна инстанция съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Кюстендилски окръжен съд за постановяване на съдебно решение от друг съдебен състав по същество, в частта относно срока за ползване на семейното жилище, предвид служебните задължения на съда да администрира този въпрос по чл. 107, ал. 6 СК (отм), въз основа на годните за това доказателства по делото, включително като изиска служебно при необходимост и приобщи необходимите доказателства, намиращи се по приключилото наказателното дело. Направените в настоящето производство по отмяна разноски от страна на молителката ще подлежат на евентуално присъждане от съда при приключване на делото в отменената част. Воден от горното, ВКС III г. о