Решение № 364 от 6.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1579/2011 г.

ВКСII наказателно отделение06.10.2011 г.докладчик Жанина Начева

Диспозитив

Оставя без разглеждане искането на осъдените Г. А. С. и С. Т. Ч. за възобновяване на наказателното производство. Отменя по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела определение от 9.11.2011 г. на Пловдивския районен съд по н. о. х. д. № 17/2003 г. и връща делото в тази му част за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 364 от 6.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1579/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 17/03 г. и отмяна на определението от 9.11.2010 г. на Пловдивския районен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК при определяне на типа затворническо заведение, в което осъденият С. Т. Ч. първоначално да бъде настанен и съответния режим за изпълнение на наказанието по н. о. х. д. № 522/03 г. в размер на една година лишаване от свобода. В тази връзка се изтъква, че поначало приложението на чл. 68 НК предпоставя извършено престъпление в изпитателния срок на условното осъждане, поради което съдът не е могъл да приеме, че осъденият следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. На 16.05.2011 г. осъдените Г. А. С. и С. Т. Ч. са направили искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване или алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело и отмяна на определението. Счита, че искането на осъдените е процесуално недопустимо, тъй като е направено след срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Защитникът на осъдения Ч. (адв. Т.) оценява искането на главния прокурор като неоснователно и настоява да се уважи искането на осъдените за възобновяване на наказателното производство. Според защитника на осъдения С. (адв. К.) присъдата е основана на предположения, а определението е неоснователно атакувано от главния прокурор, тъй като е законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди направените искания, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 109 от 26.02.2010 г. по н. о. х. д. № 17/03 г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимите - Г. А. С. и С. Т. Ч. за виновни в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил на всеки от тях наказание от една година лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието на подсъдимия С. е отложил по реда на чл. 66, ал. 1 НК, а по отношение на подсъдимия Ч. съдът е постановил настаняване в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим за изтърпяване на посоченото наказание. На основание чл. 68 НК съдът е постановил изтърпяване и на условното наказание на подсъдимия Ч. от една година лишаване от свобода по н. о. х. д. № 522/93 г. на Пловдивския районен съд. С въззивно решение № 241 от 30.09.2010 г. по в. н. о. х. д. № 2081/2010 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил присъдата и е приложил чл. 59, ал. 1 НК. С определение от 9.11.2010 г., в сила от 25.11.2010 г., Пловдивският районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306 НПК. Определил е приведеното в изпълнение наказание от една година лишаване от свобода по н. о. х. д. № 522/93 г. да се изтърпи от осъдения Ч. при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Искането на осъдените за възобновяване на наказателното дело е подадено извън срока по чл. 421 НПК. То е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е основателно. Данните по делото подкрепят аргументите, залегнали в него, че С. Т. Ч. не е бил лице, осъдено за първи път на лишаване от свобода, поради което съдът не е могъл да констатира предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, а оттам и да определя затворническо заведение от открит тип, в което да бъде настанен, респективно да определя първоначален общ режим. Искането за отмяна на определението по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и връщане на делото за ново разглеждане на Пловдивския районен съд в тази му част следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК

Цитирани разпоредби

4