Решение № 123 от 18.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 107/2013 г.

Решение № 123 от 18.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 107/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. К. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД № 286/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин. С присъда № 155 от 21.08.2012 г., постановена по НОХД № 93/2012 г. по описа на РС - гр. Белоградчик, осъдените А. К. И., В. В. К. и Т. Т. В. са признати за виновни в това, че за времето от 5 до 18.02.2012 г. в Гара Орешец, чрез използване на техническо средство, след като се уговорили предварително помежду си и при условията на "опасен рецидив" (за И.), са извършили кражба на метален проводник на обща стойност 4246, 70 лева, собственост на ЧЕЗ "Електроразпределение- България" АД, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК на осъдения И. е наложено наказание две години и осем месеца "лишаване от свобода", което трябва да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на осъдените К. и В. на основание с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК наказания по една година и четири месеца "лишаване от свобода", изпълнението на които е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато от наказанието на осъдения И. времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража". С присъдата И., К. и В. са осъдени да заплатят 4 246,70 лева на ЧЕЗ "Електроразпределение - България" АД, представляващи имуществени вреди, претърпени в резултат на извършеното престъпление и законната лихва върху тази сума, считано от инкриминираната дата до окончателното изпълнение на задължението, сумата от 170 лева- държавна такса върху уважения граждански иск и сумата от 267 лева - разноски по водене на делото. С въззивно решение № 143 от 21.11.2012 г., постановено по ВНОХД № 286/2012 г. от Окръжен съд - гр. Видин е потвърдена изцяло постановената първоинстанционна присъда. Осъденият И. е депозирал жалба, в която излага оплаквания от постановените съдебни актове, като поддържа, че отмереното му наказание е явно несправедливо. Твърди, че е бил уговорен от другите двама осъдени да извърши кражбата и не е притежавал техническото средство, с което са били отнети инкриминираните вещи. Изразява недоумение защо неговата присъда е ефективна, а на съпроцесниците му условна, като поддържа, че единствена причина за това е обстоятелството, че К. и В. са сравнително заможни и са имали възможност да упълномощят адвокат, а той е бил представляван от служебен защитник. В хода на касационното производство защитникът на осъдения И. поддържа жалбата, като поддържа, че наказанията на К. и В. са несправедливи, тъй като неправилно първостепенният съд е приел, че те са реабилитирани. Предлага се атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Осъденият И. моли да му бъде намалено наказанието. Представителят на държавното обвинение поддържа, че отмереното наказание е справедливо и са съобразено с многобройните осъждания на И. Моли да бъде отчетено това, че разликата в наказанията на тримата осъдени е обоснована с различното им съдебно минало и конкретно с това, че И. е действал при условията на опасен рецидив за разлика от съпроцесниците си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: От текста на депозираната жалба може да бъде направен извод, че в нея е изразено общо недоволство от определеното наказание и е отправена молба за коригирането му. Независимо от това, че документа е наречен жалба, той имат характер на искане за възобновяване по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и за съда съществува задължение да го разгледана по този ред. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. В писмената си жалба осъденият И. не прави оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на закона а единствено за това, че отмереното му наказание е явно несправедливо. Ето защо касационният съд ще провери единствено наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При определяне на наказанието на този осъден решаващите съдилища правилно са ценили като смекчаващи отговорността му обстоятелства тежкото семейно и материално положение, направените пълни самопризнания и изразеното съжаление за извършеното, а като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на няколко квалифициращи признака на престъплението, сравнително високата стойност на отнетия метал, това, че същото е извършено с две самостоятелни изпълнителни деяния и многобройните предходни осъждания. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наказанието на И. е определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 196 НК и впоследствие е било редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 НК. Касационната инстанция не намира никакви основания да редуцира наказанието, наложено на осъдения И.. Прегледа на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства води до извод, че същите обосновават по-скоро налагане на наказание при условията на баланс, около средния размер, предвиден в закона. В това производство съдът е отмерил наказанието при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и го е определил в размер, който не е в никаква степен несъответен на обществената опасност на осъдения и извършеното от него престъпление. При преценката на наказанието на И. решаващите съдилища са пропуснали да оценят като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че той е осъждан четиринадесет пъти, като преобладаващият брой от предходните осъждания са били все за престъпления срещу собствеността- идентични с предмета на приключилото наказателно производство. Това обстоятелство, без съмнение, е индиция за завишена лична обществена опасност и е допълнителен аргумент за това, че наложеното наказание не трябва да бъде редуцирано. Касационната инстанция категорично не споделя доводите на осъдения, подкрепени от защитата му, че неговото наказание е несправедливо и несъответно на наказанията на съпроцесниците му В. и К. Принципно за съда съществува задължение да определи наказанието на всеки един от признатите за виновни осъдени, като отчита единствено тези обстоятелства, които са относими към тяхната наказателна отговорност, в това число правната квалификация на извършеното от тях престъпление и смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства. Именно това са направили решаващите съдилища, като са отчели различната правна квалификация на извършените от И., В. и К. престъпления, както и съществените разлики в съдебното им минало. Ето защо, няма как тримата да получат едно и също наказание, независимо, че са извършители на едно и също престъпление. Не съществува и възможност за касационната инстанция по искане за възобновяване на приключило наказателно производство, направено от един от осъдените да проверява законосъобразността на влезлите в сила съдебни актове по отношение на останалите осъдени лица, които не са депозирали искания. На това основание и не следва да бъде даван отговор на оплакванията, отразени в писмената защита на защитника на осъдения И., тъй като те са относими към незаконосъобразност на съдебните актове, в частта им за правната квалификация и наказанията на осъдените В. и К., а не по отношение на изводите, относими към неговия подзащитен. С оглед изложеното касационният съд прие, че наложеното на осъдения А. И. наказание е справедливо и съобразено с обществената опасност на личността на този осъден и на извършеното от него престъпление. Евентуалната редукция на отмереното на И. наказание не би гарантирала постигането на целите на чл. 36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение