Решение № 14660 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2010 г.

ВАСПетчленен състав01.12.2010 г.докладчик Андрей Икономов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Иванка Делева Гроздева от гр. Варна, за отмяна на Решения № 14542/01.12.2009 г. постановено по а. д. № 8689/2009 г. по описа на Върховния административен съд и оставеното с него в сила, част от Решение № 180/13.03.2009 г. постановено по а. д. № 13/2007 г. по описа на Административен съд Варна

Мотиви

Решение № 14660 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Иванка Делева Гроздева от гр. Варна, за отмяна на Решения № 14542/01.12.2009 г. постановено по а. д. № 8689/2009 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) и оставеното с него в сила част от Решение № 180/13.03.2009 г. постановено по а. д. № 13/2007 г. по описа на Административен съд Варна (АСВ). Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо. С решението на АСВ, отмяна на което се иска, е отхвърлена жалбата на Гроздева против Заповед № РД-14-1492/10.11.2006 г. на заместник-началника на ДНСК, София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ ниша към таванско помещение чрез приобщаване на част от стълбищна площадка към помещението, изпълнен от Гроздева в жилищна сграда - етажна собственост в УПИ ХIV-1, кв. 625 по плана на 5-ти микрорайон, гр. Варна. С решението на ВАС жалбата на Грозева против решението на АСВ е оставена без уважение и решението в тази му част е оставено в сила. С молбата се представя "ново писмено доказателство, което при решаването на делото не е било известно на молителката", а именно работен проект на таванския етаж на сградата от 29.05.1962 г. Твърди се, че процесната ниша е била предвидена към таванското помещение още преди започването на строителството на сградата. Иска се отмяна на посочените две решения - на АСВ и ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Иска се и спиране на принудителното изпълнение на Заповед № РД-14-1492/10.11.2006 г. на заместник-началника на ДНСК, София. Ответната страна - зам.-началника на ДНСК, София, чрез процесуалния си представител, счита молбата за неоснователна. Представеният с молбата работен проект е съществувал още преди започването на производството пред ДНСК. Гроздева не е проявила необходимата процесуална активност за представянето му, поради което не са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК. ВАС, за да се произнесе по молбата, възприе изцяло приетото в двете съдебни решения, чиято отмяна се иска. Спор по фактите няма. При правилно установената от съдебните инстанции фактическа обстановка, молбата за отмяна се явява неоснователна. На първо място следва да се посочи, че представеният работен проект не съставлява "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. За да е такова, както изрично изисква АПК и многократно е посочвано от ВАС и ВКС, то трябва да не е могло да бъде известно на страната. Представеното доказателство не е от тази категория. Общоизвестно е, че проектирането на сгради и тяхното изпълнение задължително минава през определени фази, една от които е изготвянето на работен проект. Т. е. съществуването на представения работен проект е било известно на молителката, но поради нейното процесуално бездействие той не е издирен и представен на ДНСК и съдебните инстанции. Освен посоченото, представения работен проект не е доказателство от съществено значение за правилното решаване на делото. Той не установява, че въпросната ниша, предмет на обжалваната заповед на зам. -началника на ДНСК, е съществувала в първоначалните архитектурни проекти на сградата и е била предвидена в издаденото строително разрешение за построяването й. Това се потвърждава от нотариално заверената декларация на Гроздева, рег. № 842/03.02.2006 г. че собственото й таванско помещение се ползва от 1967 г., а стълбищната клетка към него - от 1970 г. Изготвянето на работния проект е само една от фазите на проектирането, резултатите от която могат и най-често търпят множество промени до момента на издаване на разрешителното за строеж. Съществено и от значение се явява единствено последното. Както е установено по делото, строежът на нишата е осъществен така, че заема и ползва общи части на сградата. За последното липсва съгласие, изразено в нотариално заверена декларация от съсобствениците по смисъла на чл. 185, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Това именно е дало основание и за изготвеното становище на главния архитект на Район Приморски, Варна, че преустройството на таванското помещение с изграждането на ниша в общата стълбищна площадка не е търпим строеж (л. 139). При липса на съгласие на съсобствениците за завземане на общи части от сградата, никакви други доказателства не могат да имат значение за решаването на делото. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна. като такава тя следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав

Цитирани разпоредби

1