Решение № 5887 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2012 г.

Решение № 5887 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по молба на кмета на община Ракитова, подадена от адвокат-пълномощника му, за отмяна на влязлото в сила решение № 15 761 от 21.12.2010 г., постановено по адм. д. № 14002 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд. Правното основание на молбата за отмяна е чл. 239, т. 1 АПК, като в молбата се твърди, че преди да бъде постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска, е бил сключен договор с избрания за изпълнител и предметът на малката обществена поръчка е бил изпълнен. Твърди се освен това, че при постановяване на решението си съдът не е отчел това обстоятелство, поради което решението не може да бъде приведено в изпълнение. По изложените съображения се моли, решението на съда да бъде отменено. Не се претендира присъждане на разноски. В молбата за отмяна пространно са изложени в пет пункта твърдения за допуснати от съда нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението. Тази част от молбата за отмяна е неотносима към спора, тъй като производството е за отмяна, извънредно и извънинстанционно, поради което не следва да бъде и обсъждана. От процесуалния представител на ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията е постъпило писмено становище, в което се твърди, че молбата за отмяна е неоснователна. В нея са изложени твърдения, опровергаващи тези, направени в молбата за отмяна. Моли се, тя да не се уважава. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите страни по молбата за отмяна не са взели становище. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия намира молбата за отмяна, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна и ще след а да се отхвърли по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, съдът е отменил решение № 1171 от 28.09.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-634/635/643 от 2010 г. в частта, с която на основание чл. 122г, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 4 ЗОП е наложена имуществена санкция в размер на 83 842,68 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на "Проинвест строй" ЕООД срещу решение № 1171 от 28.09.2010 г. на КЗК в частта, с която на основание чл. 122г, ал. 1, т. 2 ЗОП е отменено решение № РД 25-555 от 27.07.2010 г. на кмета на община Ракитово за класиране на участниците и избор на изпълнител на малката обществена поръчка и преписката е върната на възложителя от етапа на последното законосъобразно действие. На последно място с решението е отхвърлена жалбата на кмета на община Ракитово срещу решение № 1171 от 28.09.2010 г. на КЗК в частта, с която на основание чл. 122г, ал. 1, т. 2 ЗОП е отменено решение № РД 25-555 от 27.07.2010 г. на кмета на община Ракитово за класиране на участниците и избор на изпълнител на малката обществена поръчка и преписката е върната от етап на последното законосъобразно действие. В молбата за отмяна соченото ново обстоятелство е сключен договор на 3.08.2010 г. между възложителя - кмета на община Ракитово и избраният за изпълнител на малката обществена поръчка. Това твърдяно за ново обстоятелство е невярно. То е било известно на независимия специализиран държавен орган, който е извършил проверката за законосъобразност на обжалвания краен акт на възложителя и го е санкционирал. Този сключен договор е коментиран и в мотивите на съда, от което следва, че сключеният на 3.08.2010 г. договор между възложителя и избрания за изпълнител не е ново обстоятелство. Този договор, който е бил сключен в забранителния срок, преди изтичане на срока за обжалване на крайния акт на възложителя и в нарушение на императивната забрана на чл. 31, ал. 3 НВМОП, респективно на чл. 41, ал. 3 ЗОП, не е зачетен от съда, по изложените в мотивите съображения. Тъкмо поради незачитането му съдът е отменил в посочената по-горе част решението на КЗК за наложената санкция. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което ще следва да се отхвърли. Направеното искане от КЗК за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК ще следва да се уважи. Община Ракитово ще следва да бъде осъдена да заплати на КЗК 150 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия,