Решение № 12639 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ В. Любенов , чрез процесуалния представител адв. Желязкова, срещу решение 784 от 23.06.2025 г., постановено по адм. дело 345/2024 г. по описа на Административен съд Силистра в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед 18-10143/27.09.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Силистра. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. Силистра, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Лесгрийн ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния представител адв. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът кмета на Община Силистра, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Силистра е образувано по жалби, подадени от кмета на Община Силистра и ЕТ В. Любенов срещу заповед 18-10143/27.09.2024 г. на началника на СГКК гр. Силистра, с която на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66/02.06.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, засягащо поземлени имоти с идентификатори [номер] и [номер], поради непълноти и грешки. Заповедта е издадена във връзка със заявление вх. 01-485354/04.09.2024 г. от Община Силистра с искане за изменение на КККР поради наличие на непълнота или грешка, касаеща отразяването на липсващ имот, образуван в резултат на приложена улична регулация, одобрена със заповед 2095/29.10.1999 г. и заповед 326/13.03.2006 г. на кмета на Община Силистра. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че в процесния случай безспорно се установява по делото, че е налице спор за материално право между заинтересованите страни по повод основни данни на кадастъра, предвид изразеното изрично несъгласие от страна на Лесгрийн ЕООД. Съдът приема също така, че представените две съдебни решения на Административен съд Силистра и Върховен административен съд не касаят вещно-правен спор по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Според съда в случая не е налице и хипотезата на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, на която се позовават и двамата жалбоподатели. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на служебното начало по чл. 9 от АПК, във връзка с чл. 171, ал. 2 и ал. 5 от АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка досежно спорните по делото обстоятелства. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 2, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно при наличие на спор за материално право при заявени непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър, като видно от приложената по делото административна преписка исканото от заявителите изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се изразява в коригиране на граници на поземлени имоти с идентификатори [номер] и [номер]в съответствието с приложена улична регулация второстепенна улица, по регулационни планове, одобрени със заповед 2095/29.10.1999 г. и заповед 326/13.03.2006 г. на кмета на Община Силистра. С оглед на това в случая проверката на съда е следвало да се съсредоточи спрямо основанието, на което е направено исканото изменение, а именно да установи налице ли е такова основание, което предполага установяване на действаща улична регулация, която е била приложена. Приложимата разпоредба е тази на § 5, ал. 1 от ПРЗ на ЗКИР. Мотиви в оспореното решение относно релевантните за спора факти и по приложимите материално-правни норми липсват, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което пък препятства настоящата инстанция да се произнесе по спора по същество, тъй като обект на касационен контрол е първоинстанционното решение. Необоснован е и извода на първоинстанционния съд за наличие на спор за материално право, който препятства извършване на исканото изменение. Този извод не е подкрепен с доказателства с оглед на основанието, на което е заявено исканото изменение, а именно нанасяне на имотните граници в съответствие с улична регулация, за която заявителят твърди, че е приложена. В тази хипотеза спор за материално право не би бил налице в случай, че регулацията е приложена, съобразно законовите правила за това. В случая тези предпоставки не са установени по делото. По този начин административният съд е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото, което е останало и неизяснено от фактическа страна. С оглед на това правно необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна и до немотивиране на обжалваното решение чл. 172а, ал. 2 АПК, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да установи релевантните за спора обстоятелства, а именно налице ли е приложена улична регулация, обуславяща наличието на основанието за промяна на кадастралната карта съобразно действащата и приложена регулация, събере съответно доказателства по отношение на този факт, включително чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, и въз основа на това да приложи материално-правните норми, относими към спора. Предвид изхода на спора по претенцията на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,