Решение № 10108 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ш. Х. непълнолетен гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Б. Иванов срещу решение 4470/30.04.2025 г., постановено по адм. дело 760/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2189/05.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, с което му е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с приетото от съда, се оспореното решение на административния орган съответства на всички изисквания за законосъобразност и жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. Неправилно според касатора съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради което материалноправната норма на чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ за отхвърляне молбата за предоставяне на закрила, неправилно съдът е приел, че е приложена правилно. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспореното решение на Председателя на ДАБ, а преписката да се върне за произнасяне по молбата на А. Ш. Х. със съгласието на законния му представител С. Х. със задължителни указания по тълкуването на прилагането на закона. Ответникът по касационната жалба Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. Хичовски, я оспорва с искане да се остави без уважение и да се потвърди решението на Административен съд Хасково. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по ч. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на А. Ш. Х. непълнолетен гражданин на Сирия, чрез законния му представител неговата майка С. К. Х. първоинстанционният съд е приел, че правилно административният орган е преценил, че от проведеното интервю на търсещия закрила не се установява да е осъществено визираното в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, както и от жалбоподателя не са заявени конкретни и релевантни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. По отношение на обстановката в Сирия първостепенният съд е приел, че данните от информацията в приложената в административната преписка справка с вх. МД 02 200/08.04.2025 г. и справка, вх. МД 02 160/14.03.2025 г. относно положението на [заличен текст] в Сирия и от които съдът е установил че новите управници са уверили членовете на религиозните малцинства, че няма да ги репресират и са готови да работят с тях. Това според съда означава, че жалбоподателят няма да бъде подложен на тормоз, насилие и заплахи. Съдът е изложил и мотиви, че за жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като не е бил изложен и за него не съществува риск от посегателства по смисъла на сочените разпоредби, както и не съществувало и основание да се приеме наличие на обстоятелства по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд се е позовал и на чл. 15, буква в) от Директива 20024/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с чл. 2, буква д) от Директивата и е приел, че правилно административният орган е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. В решението е обсъден чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС във връзка с решение С 465/07 по приложението на посочената разпоредба. Според съда споделената от чужденеца лична информация пред интервюиращия орган от ДАБ, както и останалите данни и доказателства не водят до извод, че на цялата територия на Сирия е налице конфликт, който да стига до ниво, пораждащи сериозни потвърдени основани да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на Сирия поради самия факт на присъствието на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Предвид информацията в представените в административното производство справки, както и от данните в медиите първоинстанционният съд е приел, че в периодите преди и около изготвянето им в Сирия са били налице проблеми, свързани със сигурността, като това е било по изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Направен е извод от съда, че общото положение в Сирия е по скоро обнадеждаващо що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области в страната и спазването правата на човека. В този смисъл съдът е приел, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава, я отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Установено е по безспорен начин по делото, че А. Ш. Х. е роден на [дата] в Сирия гр. Рас Алайн, [заличен текст] по народност и [заличен текст] по вероизповедание. В интервюто пред ДАБ е заявил, че е роден в [населено място], област Хасака, но през 2014 г., когато се появили ислямистите, се преместили в [населено място], Област Хасака и до заминаването му за Турция е живял там. Заявеното в интервюто, че не е имал проблеми с властите в Сирия, не е бил арестуван или осъждан, а и не е членувал в политическа организация, правилно е обусловило съд да приеме, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ. Правилно в обжалваното решение е прието, че не са налице по отношение на касатора и предпоставките за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ поради несъобщаването от него при пристигането му в България, че е бил подложен в Сирия на лични заплахи срещу живота му или на безогледно насилие или опасност от тежки посегателства съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. В обжалваното решение правилно е позоваването на решение по дело С 465/07 на СЕС по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт , като по отношение на касатора, същият не съобщава за такива. В тази връзка правилно съдът за да мотивира крайния си извод се е позовал на представените пред него от административния орган справки на дирекция Международна дейност за актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, като от тях не е установено, че при евентуалното завръщане на касатора там, ще бъде подложен на реален риск за живота си. Изводът на съда, че към момента на постановяване на обжалваното решение, а и към момента на разглеждане на делото пред настоящата касационна инстанция няма данни за безогледно насилие в Сирия предвид, че от информационните източници се установява, че обстановката там е започнала да се нормализира. В настоящето касационно производство, от ДАБ също постъпиха актуални справки за обществено политическата ситуация в Сирия вх. МД 02 - 398/21.07.2025 г. и вх. МД 02 483/10.09.2025 г. От тях се установява, че ситуацията в Сирия се нормализира и че въпреки наличие на насилие в някои райони, те не са повсеместни и това се доказва и от представените 2 бр. актуални справки от дирекция Международна дейност при ДАБ от 21.07.2025 и 10.09.2025 г. В изявление на министъра на вътрешните работи на Турция Али Йерликая е посочено в справката от 10.9.2025 г. на ДАБ, че много сирийци са се върнали от Турция в страната си за произход, като към 29.08.2025 г. те са 450 169 души, което също е доказателство за стабилизиране на обстановката в Сирия, а и е налице все по - голямо вътрешно разселване. Нарастват и хуманитарните помощи в Сирия, което също се извежда от двете актуални справки. Установено е и че от сведенията към 03.09.2025 г. Министерството на правосъдието в Сирия е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, а обработката на останалите досиета продължава. Следва да се посочи от тези справки, че е установено, че за пръв път от 14 години насам Сирия отново легално изнася петрол около 600 000 барела на ден и същият е продаден, което показва стабилизиране на икономиката на Сирия. Касационният жалбоподател в интервюто пред ДАБ е заявил, че изповядва [заличен текст], като неговите последователи са представители на религиозна група малцинство, както и, че ги смятат за неверници и е имало убити, но не заявява лични проблеми затова, че принадлежи към тази малцинствена група. Тъкмо обратното, заявил е, че не е бил заплашван, докато е живял в Сирия, нито семейството му. Правилно съдът се е позовал на представената по делото справка, вх. МД 02 17/13.01.2025 г. относно положението на [заличен текст] в Сирия, както и че новите управници в Сирия са уверявали членовете на религиозните малцинства, че няма да ги репресират. Пред интервюиращият от ДАБ чужденецът е заявил, че иска да остане в България, защото е мирна и спокойна страна, в която няма дискриминация. Това изявление на касационния жалбоподател води до извод, че същият е дошъл в България по икономически причини и пак поради тях иска да остане тук. По време и на административното производство, както и в хода на съдебния процес пред първоинстанционния съд интересите на непълнолетния са били защитени с присъствието на социален работник, който е представил и социален доклад и с оглед останалите данни по делото, обосновани с тях са и изводите на решаващия съд, че не са налице по отношение на касационния жалбоподател предпоставките за предоставянето на бежански статут пи смисъла на чл. 8 ЗУБ, но и липсват такива и за субсидиарната закрила, какъвто е хуманитарния статут по чл. 9 ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и не са допуснати сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение