Решение № 5254 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2015 г.

Решение № 5254 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Лилия-С" АД моли да бъде отменено решение № 2443/8.04.2015 г. по адм. д. № 1415/2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против акт за дерегистрация по ЗДДС № 230991400009642/5.11.2014 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли акта за дерегистрация да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Лилия-С" АД против акт за дерегистрация по ЗДДС № 230991400009642/5.11.2014 г. на ТД на НАП - София, с който на основание чл. 176, т. 3 във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството, тъй като регистрираното лице извършва системни нарушения на ЗДДС - невнасяне на данъка за 3 данъчни периода в рамките на 12 месеца - по СД за м. 5 и 11.2011 г. и м. 1.2012 г. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на довода за липса на мотиви в акта за дерегистрация. В акта са посочени фактите - невнесен данък за три месеца в рамките на една година и приложимата правна норма - чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" и чл. 176 от ЗДДС. Непосочването с цифри на конкретната хипотеза от чл. 176, т. 3 от ЗДДС, която е приложима в случая не е съществено процесуално нарушение, тъй като същата е преразказана в мотивите на акта. Изложената в акта обстоятелствена част - фактите и посочването на приложимата правна норма, с преразказана конкретната хипотеза по чл. 176, т. 3 от ЗДДС е достатъчна мотивация на акта за дерегистрация. Неоснователен е доводът за неправилно приложение на чл. 176, т. 3 от ЗДДС без наличие на системно нарушение по § 1, т. 42 от ЗДДС. Законосъобразен е изводът на съда за неприложимост на определението за системни нарушения по § 1, т. 42 от ЗДДС към системно неизпълнение на задължения по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. По чл. 176, т. 3 от ЗДДС законодателят има предвид неизпълнения на задължения по ЗДДС, за които може и да не е предвидена административно-наказателна отговорност. Неоснователен доводът на касатора, че неизпълнението по чл. 176, т. 3 от ЗДДС трябва да се отнася за различни видове задължения по този закон. Такова изискване в чл. 176, т. 3 от ЗДДС няма. За да е налице системност е необходимо да е налице повече от две неизпълнения на задължение по закона, без оглед дали са наказуеми с административно наказание или не, както правилно е приел административния съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,