Решение № 11896 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Димитров от гр. Пловдив, чрез адвокат А. Славчев, съдебен адрес в гр. Пловдив, ул. Сливница 8Б, офис 2, против Решение 1579 от 28.07.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 261/2020 г. С него се отхвърля жалбата на Д. Димитров против Решение 2153-15-342 от 31.12.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на му против разпореждане [ЕГН] Протокол 2140-15-679/13.09.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на добавка по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Панов, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Димитров против Решение 2153-15-342 от 31.12.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на му против разпореждане [ЕГН] Протокол 2140-15-679/13.09.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ. Възраженията са за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложените доказателства по преписката, че спрямо касатора няма данни да е упражнявана репресия по политически причини, свързани с неговия произход или религиозни вярвания каквито са изискванията на ЗПГРРЛ. Установено е, че на жалбоподателят не му е било позволявано да напусне страната, но не поради неговите убеждения, а поради наличието на осъдителни присъди за криминални прояви, както и че подбудите му за това са били от икономически, а не от политически характер. Предвид тези констатации е прието, че постановеният отказ за отпускане на добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ е в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. За да придобият право на добавка към пенсията по чл. 9 ЗПГРРЛ, в тежест на лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация е да установят правото си на такава добавка. Както е посочил съда в мотивите си това става само с писмени доказателства, съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ. В ал. 3 на цитираната норма е уредена хипотезата, когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 2 и 3 от закона. В този случай характерът на репресията се установява от централната комисия по чл. 4, ал. 3 от закона по реда и чрез доказателствата, посочени в чл. 4, ал. 5 от ЗПГРРЛ. Комисията се произнася с решение по чл. 4, ал. 6 от закона, което не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, и е окончателно. С решение, обективирано в протокол от 25.06.2019 г., централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ е приела, че липсват доказателства за установена репресия спрямо жалбоподателя по политически причини, или такива, свързани с произхода или религиозните му вярвания. Решението на комисията по чл. 4 ЗПГРРЛ обвързва административен орган, поради което постановеното от него решение е законосъобразно. Като е отменил отхвърлил жалбата, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. Д. Димитров следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. При проверката на решението се споделят мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК от фактическа и правна страна. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение,