Решение № 5357 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2017 г.

Решение № 5357 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Екотехнолъджис" ООД, подадена чрез управителя Г. К. против Решение № 140/6.02.2017 г., постановено по административно дело № 741/2016 г. по описа на Административен съд - П. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001615002021-091-001/28.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 37/21.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., с който на "Екотехнолъджис" ООД не е признат данъчен кредит в размер на 76 740,91 лева главница, ведно с прилежащите лихви в размер на 20 214,11 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са съображения за това, че съдът е извел погрешни правни изводи, приемайки недоказаност на спорните доставки, които не съответстват на представените по делото документи. Твърди се, че към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, подписани от страните по доставката, в които стоките са подробно описани, които документи не са оспорени по съответния ред от приходната администрация, поради което е следвало да бъдат ценени от съда за удостоверяване на съдържащите се в тях обстоятелства. На следващо място се твърди, че съдът не е съобразил практиката на СЕС, която е в смисъл, че ако по делото са установени реалност на доставката и последваща реализация на получените стоки, неизпълнение на задължения на доставчика относно отразяване на стопанската операция или други негови задължения за доказване произход на стоката или съпътстващи разходи, може да послужи като основание за отказ за приспадане на данъчен кредит, само ако са налице обективни данни за извършване или знание за данъчна измама от страна на получателя, която хипотеза не е установена в случая. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски пред двете съдебни инстанции по представен списък. Касационната жалба се поддържа от адвокат Н. А. по съображения, съдържащи се в писмени бележки. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П. не изпраща представител на проведеното открито съдебно заседание по делото, а изразява писмено становище по съществото на спора, депозирано от процесуален представител - главен юрисконсулт Р. С., който оспорва касационната жалба и изразява доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като съобразено с представените доказателства и приложимия закон. Върховният административен съд, състав на Първо отделение съобрази, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Процесното ревизионно производство е имало за цел да установи наличие на задължения по ЗДДС за периода от 1.12.2009 г. до 28.02.2015 г. Основната дейност на ревизираното дружество е доставка и производство на торове, притежава собствен биологичен реактор, чрез който с помощта на хранителни отпадъци и минерални торове се обогатява и произвежда бактериален тор, а като отпадъчен продукт се получава смеска, която в последствие се влага в обработката на ерозирали терени. Технологичния процес се състои в смилане на плодове, зеленчуци и хранителни отпадъци до получаването на нектар. "Екотехнолъджис" ООД е партньор на ВИК дружества, НЕК, АПИ и Националната компания "Железопътна инфраструктура", във връзка с осъществяваната от него дейност. През ревизирания период, дружеството разполага със три складови бази, въз основа на сключени договори за наем - една в гр. П. и две бази, находящи се в с. С., община Р., с обработваеми земеделски земи, както и със собствени товарни автомобили. Извършена е проверка на доставките, обективирани във фактури, издадени от редица доставчици, в резултат на която по фактури, издадени от девет от доставчиците /"В. П. Г." ЕООД, "К. Б." ЕООД, "П. Б." ЕООД, "С. Ф." ЕООД, "Стикс БГ" ЕООД, "Алма Д - 21" ЕООД, "Т. М. Т." ЕООД, "К. Б. Д." ЕООД и "Дътчи 2010" ЕООД/, е отречено правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Приходните органи са приели, че не е спорно обстоятелството дружеството да е получател на материали, свързани с икономическата му дейност - обогатяване и концентрация на бактериален тор, но не доказано, че точно тези доставчици са извършили доставката. Позовали са се на липсата на доказателства, удостоверяващи персонална и материално-техническа обезпеченост на доставчиците за изпълнение на доставките, неустановяването на произхода на стоките, тяхното съхраняване и транспортиране. Относно спорните доставки, обективирани във фактурите, издадени от "К. Б." ЕООД, "П. Б." ЕООД, "С. Ф." ЕООД, "Стикс БГ" ЕООД, "Алма Д - 21" ЕООД, "Т. М. Т." ЕООД, "К. Б. Д." ЕООД и "Дътчи 2010" ЕООД, Административен съд - П. изцяло и безкритично е възприел установени факти и правни изводи, така, както са описани в решението на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. В съдебното решение липсват извършени от съда фактически констатации относно отделните доставки, тъй като изцяло са възпроизведените фактите, така, както са установени от приходните органи. Липсва извод какво се установява относно фактурите, издадени от всеки един доставчик, въз основа на представените придружаващи документи, които се отличават със специфика. Така например, съвсем общо съдът е приел, че по издадените фактурите не се установявало предаване на стоките, както и тяхното транспортиране, тъй като липсвали протоколи за някои от доставките, а за други в протоколите не се съдържали данни за място на товарене и разтоварване и номер на превозното средство. Не е посочено за кои конкретни доставки не са представени протоколи, както и за кои съдът е счел, че същите не удостоверяват предаване на стоките и защо. Освен това не е обсъдено дали останалите представени по делото документи /пътни листи, справки за изразходвани горива, товарителници, кантарни бележки, фактури за транспортни услуги, документи за последваща реализация на стоките/, могат да бъдат съотнесени към приемо-предавателните протоколи и какви обстоятелства се установяват с тях. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното съдебно решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт относно отказания на "Екотехнолъджис" ООД данъчен кредит по фактурите, издадени от "К. Б." ЕООД, "П. Б." ЕООД, "С. Ф." ЕООД, "Стикс БГ" ЕООД, "Алма Д - 21" ЕООД, "Т. М. Т." ЕООД, "К. Б. Д." ЕООД и "Дътчи 2010" ЕООД, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на конкретни фактически установявания в съдебния акт по отношение на отделните доставки и съответните им правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, субсидиарно приложим на основание § 2 ДР на ДОПК, съдът е бил длъжен в решението си да изложи мотиви, в които да се посочат установените от него факти по делото, което в случая не е сторено. Тази норма е пряко свързана с въведената в чл. 220 АПК забрана за Върховния административен съд да извършва фактически установявания, който има право да преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 222, ал. 2 АПК, което налага отмяна на оспореното решение в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в настоящото съдебно решение, както и с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК. Следва да се съобрази също така и постоянната практика на Съда на Европейския съюз, която е основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В останалата обжалвана част, в която съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт относно установените задължения в резултат на отказано право на признаване на данъчен кредит по фактура № 1000000155/1.11.2010 г., издадена от "В. П. Г." ЕООД, решението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Предмет на фактурата е доставка на 1 465 кг. тор карбамид 45% N, като освен фактурата, не са представени други документи, удостоверяващи предаване на стоките в разпореждане на получателя. При тези факти, обосновано съдебният състав е приел, че реалността на доставката не е доказана, поради което правилно с процесния ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит по посочената фактура. При този изход на спора на отмяна подлежи и решението в частта на присъдени разноски, като на основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които ще бъдат присъдени от първоинстнационния съд при повторното разглеждане на делото съобразно отхвърлената и уважена част от жалбата против ревизионния акт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение