Решение № 507 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 513/2009 г.

Решение № 507 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 513/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения А. Н. С. за проверка по реда на възобновяването на наказателните дела на определение № 78 от 26.01.2009 г. постановено по ЧНД № 1793/2008 г. на Ямболския районен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения и служебно назначения му защитник се поддържа оплакване, че определението, с което е извършено групирането на наложените му с влезлите в сила присъди наказания, е постановено при допуснато съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, защото в съвкупностите не са включени всички осъждания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно защото групирането е извършено по най-благоприятния за осъдения начин. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С определение № 78 от 26.01.2009 г. постановено по ЧНД № 1793/2008 г. Ямболският районен съд е групирал наказанията на осъдения А. Н. С. като е обособил три съвкупности и му е определил за изтърпяване общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 234/97 г., НОХ дело № 478/97 г. и НОХ дело № 1036/98 г.; общо наказание от две години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело 20/99 г., НОХ дело № 216/99 г., НОХ дело № 154/99 г., НОХ дело № 374/2000 г., НОХ дело № 412/2000 г., НОХ дело № 29/99 г., НОХ дело № 397/2000 г., НОХ дело № 613/2000 г., НОХ дело № 665/2000 г., НОХ дело № 784/2000 г. НОХ дело № 1287/98 г. НОХ дело № 544/2000 г., НОХ дело № 555/99 г., НОХ дело № 2181/2000 г., НОХ дело № 1105/2001 г., НОХ дело № 594/2001 г., НОХ дело № 139/2002 г., НОХ дело 47/02 г., НОХ дело № 758/01 г., НОХ дело № 466/02 г., НОХ дело № 339/03 г., НОХ дело № 1906/04 г. НОХ дело № 723/06 г. и НОХ дело № 623/08 г., което на основание чл. 24 НК е увеличил на три години и общо наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 66/08 и НОХ дело № 17/2008 г. Постановил е отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХ дело № 400/2005 г. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно, но не по съображенията поддържани от осъдения. В производството по групиране на наказанията при извършени множество престъпления е достатъчно да са извършени няколко деяния преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях. При усложнената форма на множество престъпления, някои от които извършени в условията на съвкупност, а други в условията на рецидив, съдът е длъжен да определи общо наказание само по присъдите, деянията за които са извършени в условията на съвкупност и да постанови отделно изтърпяване на наказанието, което се намира в условията на рецидив с тях, при отчитане на принципа за най-благоприятното съчетание, така, че осъдения да търпи най-малко по размер наказание. В тази си дейност е длъжен да прецени всички данни, съдържащи се в издадената по надлежния ред справка за съдимост, в която са отразени осъжданията, относно времето на извършване на деянията и влизане на присъдите в сила. Ямболският районен съд не е изпълнил това си задължение, като при групиране на наказанията не е включил всички тридесет и две осъждания отразени в приложеното свидетелство за съдимост № 3* от 6.11.2008 г. на Бюрото за съдимост при Сливенския районен съд. Той е разполагал с всички данни за осъжданията, като към свидетелството за съдимост са приложени и преписи от присъдите, но е игнорирал част от тях и за тях не е приложил правилата за определяне на наказание при множество престъпления и не ги е включил в нито една от обособените съвкупности. Освен включените в съвкупностите присъди в свидетелството за съдимост са посочени още две осъждания, а именно по НОХ дело № 76/2001 г. и по НОХ дело № 1086/2001 г. Те са отразени съответно под № 13 и № 32 и не са обсъждани от съда при групиране на наказанията. В същото не е отразено осъждане по НОХ дело № 623/2008 г., което е включено във втората съвкупност. Съображението на осъдения, че не е извършено пълно групиране на всички наказания, като не са включени посочените в искането му осъждания, е неоснователно. В свидетелството за съдимост не е отразена влязла в сила присъди по НОХ дело № 723/2007 г., присъдата по НОХ дело № 623/2008 г. не е отразена в справката за съдимост, но е обсъждана от съда и включена във втората съвкупност, а присъдите по НОХ дело № 66/2008 г. и НОХ дело № 17/2008 г. са включени в самостоятелна съвкупност. Игнорирането на част от данните за осъжданията е довело до опорочаване вътрешното убеждение на съда при групиране на наказанията. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1т. 2 НПК и е основание за възобновяване на производството по делото и отмяна на постановеното определение на Ямболския районен съд. На това основание следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска актуално свидетелство за съдимост и да изпълни задълженията си така, както бяха посочени по-горе, като групира всички наказания на осъдения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение