Решение № 2630 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13177/2008 г.

Решение № 2630 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13177/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Сиянка Стефанова Славова против решение № 1167 от 4.08.2008 г. по адм. дело № 2095/2007 г. на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-07-7706-204 от 8.08.2007 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образование, местност "Сотира" в землището на град Варна относно имот № 1039. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че областният управител се е съобразил с решение на ОСЗГ. Налице е спор за материално право, който може да се разреши само по исков ред. Касационната жалба е подадена от надлежна срана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Сиянка Стефанова Славова против заповед № РД-07-7706-204 от 8.08.2007 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образование, местност "Сотира" в землището на град Варна относно новообразуван имот № 1039. Възразила е, че притежаваният от нея имот пл. № 288 по помощния план с площ от 1083 кв. м. неправилно е включен в имот, отреден на наследници на Георги Карджиев и Мария Харизанова. Представила е и писмени доказателства, установяващи че се касае за имот, който не е включван в ТКЗС, не е коопериран и съответно не е предмет на реституционни производство по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. От тях се установява, че с нотариален акт от 1969 година нейната майка Божана Симова Синивирска й е подарила 1/2 идеална част от лозе-овощна градина, цялото с площ от 2139 кв. м., находящо се в местността "Кемер дере" при описаните граници. През 1983 година по силата на извършена съдебна делба по гр. дело № 550/1083 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката е получила в дял имот пл. № 2002 с площ от 1096 кв. м. За нуждите на делото е изготвена скица, находяща се на л. 54 от административното дело. За изясняване статута на имота и отразяванията му в кадастралните планове на местността е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. От нея е установено, че в кадастралния план на местността от 1956 година е отразен поземлен имот № 11812, записан на Стефка Синивирска. В кадастралния план от 1972 година фигурира с нов номер - 2002. Западната част от него е имотът, получен от жалбоподателката при извършената съдебна делба и е нанесен под номер 288 по кадастралния план към помощния кадастрален план с площ от 1083 кв. м. В регистъра към него имот 288 е записан, като общинска земя. С плана на новообразуваните имоти той е част от новообразуван имот № 1039 с площ от 4540 кв. м. и в регистъра към плана е записан на наследници на Георги Кърджиев и Мария Харизанова. От приложената реституционна преписка е видно, че на тяхната наследница Невянка Асенова Харизанова по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато право да възстанови собствеността си върху нива от 20 декара в местността "Кемер дере" при описаните граници: дере, дървен мост, мера и път до дерето. Въз основа на него е издадено решение № 936 от 25.06.2003 г. на ОСЗГ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците върху нива от 20 декара в местност, находяща се в терен по § 4. Изрично е уточнено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В плана на стари имотни граници към помощния кадастрален план нивата е записана, като имот пл. № 173 с площ от 21.603 кв. м. Имотите, върху които тя попада и границите са предмет на допълнителното заключение към съдебно-техническата експертиза. От нея категорично се установява, че имотът, за който жалбоподателката се легитимира, като собственица с нотариален акт под номер 2002 попада върху новообразувания имот пл. № 1039 по плана на новообразуваните имоти. При тези данни по делото съдът е приел, че между имотите, притежавани от страните по делото съществува припокриване. Налице е спор за собственост, който подлежи на разрешаване по исков ред и е извън компетентността на областния управител. Въз основа на това е счел, че заповедта в обжалваната й част е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно е от съдебно-техническата експертиза, че в резултат на проведената земеделска реституция в полза на наследниците на Георги Кърджиев и Мария Харизанова между тях и жалбоподателката с е породил спор за собственост. Веднага след постановяване на обжалваното решение на административния съд инициатива за разрешаването му е поета от жалбоподателката с предявяване на искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК против заинтересованите страни по делото. Въпросът обаче е до разрешаването на спора следва ли да се образува имот по плана на новообразуваните имоти, който да се запише в регистъра на Сиянка Стефанова Славова, като се съобразят нейните собственически права? Категорично е установено от данните по делото, че притежаваният от нея имот не е внасян във фонда на ТКЗС и през годините нито праводателката й, нито тя е губила реално възможността да упражнява всичките си права на собственик. В представената в касационното производство скица от 2.10.2008 г. на УПИ ХХII-288 в кв. 22 по плана на местността "Сотира" под формата на забележка е отразено, че имот пл. № 288 е идентичен с имот № 2002 от стария кадастрален план от 1973 година. На л. 6 от делото се намира и скица от 2000 година на парцел 2002. Като титул за собственост на Сиянка Стефанова Славова е описан протоколът за съдебна делба. Представените по делото нотариален акт, протокол за съдебна делба и скици, издавани през годините са доказателство, че имотът е съществувал и след кооперирането и не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. В същото време признаването на право на възстановяване в полза на заинтересованите страни е извършено с решение от 23.05.2001 г. по гр. дело № 5892/2000 г. на Варненския районен съд по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В мотивите към него съдът изрично е посочил, че липсват нотариални актове за придобита собственост от техните праводатели. Поради това съдът е приел право на собственост на базата на изтекла придобивна дейност, установена с гласни доказателства. По делото е била изготвена съдебно-техническа експертиза, копие от която се намира на л. 164 от административното дело. От нея се установява, че границите на бившия зедемелски имот, в който попада и процесният имот са показани на вещото лице от представител на ищцата. Или по отношение на имота не е провеждано анкетиране по реда и при условията на ППЗСПЗЗ. Той е записан, като имот № 173 - стар. При това видно от заключението на съдебно-техническата експертиза площта на имот 173 не е 20 декара, колкото са признати за възстановяване, а 21 603 декара - т. е. повече от възстановената земя. На второ място макар собствеността на правоимащите лица да се възстановява в съществуващи стари реални граници, в решението на ОСЗГ е посочено, че те ще се определят с плана на новообразуваните имоти. Разпоредбите на § 4 и следващите ЗСПЗЗ и съответно чл. 28 ППЗСПЗЗ и следващите уреждат по изричен начин конкуренцията на права между бивши собственици, чиито имоти са внасяни в ТЗКС и ползвателите, на които е учредено право на ползване по надлежен ред. В същото време обаче в плана на новообразуваните имоти подлежат на заснемане и старите имоти, които съществуват и по време на колективизацията и не са внасяни във фонда на ТКЗС. Това се установява от разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 7 ППЗСПЗЗ. От нейното съдържание може да се направи извод, че областният управител е длъжен да се съобрази с правата, отразени в тези нотариални актове, независимо, че те не се издадени по реда на земеделската реституция, респ. не касаят ползватели с надлежно признато право на трансформация. Имотите на такива собственици не могат да се променят и подлежат на заснемане така, както са заснети в предходните устройствени планове. Като не е съобразил тези правила, въведени в чл. 28 ППЗСПЗЗ и е счел заповедта на областния управител в оспорената й част за законосъобразна, съдът е постановил неправилно решение. Неправилността му се дължи на неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение следва да се отмени и спорът се реши по същество. Заповедта на областния управител, с която не са съобразени правата на собственица, чийто имот не подлежи на земеделска реституция е незаконосъобразна. Същата ще следва да се отмени и преписката се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение