Решение № 10122 от 10.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на Малука ЕООД, [ЕИК], [населено място], област София, [улица], представлявано от М. Михайлова, чрез адв. Ел - Тал, срещу Решение 39/11.01.2022 г., постановено по адм. дело 13/2021 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-22002319008258-091-001/04.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1593/19.10.2020 г., на директора на дирекция "ОДОП" София, с който в тежест на дружеството са установени задължения ДДС в размер на 49 562,17 лв. по фактури за износ за Нигерия и ДДС в размер на 4724,58 лв. по фактури за вътреобщностна доставка към белгийския търговец STE DIESEL BERNARD BVBA. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на Административен съд София-област да формира фактически установявания въз основа на приобщените в рамките на съдебното производство писмени доказателства чл. 172а, ал. 2 АПК. Без да оспорва, че ревизираният не фигурира в документите, свързани с вноса и превоза на транспортните средства от територията на Република България, касаторът настоява, че Конвенцията за международен автомобилен превоз не поставя императивно изискване лицето, което е продавач на стоката и което прехвърля собствеността върху нея да е вписано в товарителницата като изпращач и да сключи договора за съответния превоз. Същото се отнася и за изискуемите по чл. 28 ЗДДС вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС митнически декларации. Съгласно чл. 6, т. 1, б. б от Конвенцията ЧМР товарителницата, удостоверяваща сключен договор за превоз на стоки, следва да съдържа името и адреса на изпращача. Вътрешните отношения между собственика на стоката и лицето, посочено като изпращач не засягат действителността на осъществената доставка, както и нейния получател. Поддържа се пропуск на съда да цени писмените декларации, изходящи от контрагентите на Малука ЕООД, с които се потвърждава получаването на превозните средства. Касационният жалбоподател сочи неправилност на решението и в частта, с която съдът е приел за законосъобразен извода в РА за установени данъчни задължения от непризнати вътреобщностни доставки, подчертавайки, че формалните изисквания за доказване на ВОД целят установяване на факта на напускане на стоката извън пределите на Република България. Според товарителниците и декларациите за получаване контрагентът е получил същите и изрично е декларирал, че превозните средства са закупени от Малука ЕООД с посочени идентификационни данни. С горните съображения се инвокира искане за отмяна на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-област, а в условията на евентуалност, да бъде постановено друго такова за отмяна на РА като незаконосъобразен. Претендират се разноски по списък. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Мирчева, оспорва основателността й, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 2209,81 лв. и възразява за прекомерност на заплатеното на адв. Ел Тал. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-област е бил Ревизионен акт Р-22002319008258-091-001/04.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1593/19.10.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" София, с който спрямо Малука ЕООД са установени задължения ДДС в размер на 49 562,17 лв. по фактури за износ за Нигерия и ДДС в размер на 4724,58 лв. по фактури за вътреобщностни доставки към белгийския търговец STE DIESEL BERNARD BVBA. Първостепенният съд е приел, че ревизионният акт е издаден съвместно от компетентни органи и подписан с квалифицирани електронни подписи съгласно представените по делото доказателства, при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон, при следните фактически установявания: "Малука" ЕООД декларира доставки на товарни автомобили втора употреба към контрагенти от Нигерия. В дневниците за продажби за м. 10.2019 г. и м. 12.2019 г. са включени доставки по чл. 28, т. 1 от ЗДДС с нулева ставка на стойност 297 373,06 лв. с получатели CALEB AIZOTOIGBE с идентификационен номер А04178479; SAFARI MULTI CONCEPT NIGERIA LTD c идент. [номер]; UMAR TECHNICAL MOTORS NIGERIQ LTD c идент. [номер]; MAMADOU LAMINE KANTE c идент. [номер]; KUETIEHME ARUMA JANE; KAUTAL DYNAMIC SERVICE LTD; MAMADOU TOUNKARA; GARZALI ALI ADAMU. По силата на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС Нигерия е "трета страна" за целите на облагане по ЗДДС. Доставките към нигерийските търговци, които се изпращат или превозват от място на територията на страната от или за сметка на доставчика или получателя, попадат в приложното поле на чл. 28, т. 1 от ЗДДС и са облагаеми с нулева ставка. Българският доставчик има право до приложи нулева ставка само ако разполага с документите по чл. 21 от ППЗДДС: митнически документи, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен след удостоверено напускане на стоките от митническо учреждение, фактури за доставките, документи за превоз на тези стоки. Пред ревизиращите са представени копия от фактурите, издадени на нигерийските контрагенти, банкови извлечения, международни товарителници (ЧМР) и писмени обяснения. Липсват митнически декларации с печат на митническо поделение и подписи на длъжностни лица, удостоверяващи извършен износ. Фактурите, издадени през м. 10.2019 г., са с предмет продажба на товарни автомобили. Във фактурите, издадени през м. 12.2019 г., е вписано основание за издаване авансово плащане за продажба на автомобили. Към тези фактури през м. 02.2020 г. са издадени фактури за продажби с нулеви стойности след приспадане на авансите. Във всички фактури автомобилите са индивидуализирани с посочване на марка и номер на рама. Малука ЕООД е придобило вписаните във фактурите автомобили от "Карголинк" АД и "Румба транс" ЕООД. В представените ЧМР като изпращачи фигурират българските доставчици на ревизирания. В декларация от 27.11.2019 г. управителят му сочи, че осигурява транспорта на употребяваните превозни средства до пристанището в Антверпен, Белгия, а след това клиентът самостоятелно организира превоза им до Нигерия. Корабните документи са получавани по електронна поща ден след заминаването на кораба, с който се превозват автомобилите. В декларация на представляващия "Малука" ЕООД от 02.03.2020 г. се сочи, че с цел избягване на допълнителни разходи за транспорт камионите се натоварват директно от мястото, от което са купени, поради което в ЧМР като изпращач е вписано името на продавача на РЛ. Документите за износ се оформят от съответния нигерийски търговец. Ревизиращите констатират представяне и на документи, наподобяващи митнически декларации от пристанището в Антверпен, които са без печат от пристанищните власти и без други идентифициращи данни. Липсват договори или други документи с физически или юридически лица, отговорни за товаренето на автомобилите на кораб и извозването им до Нигерия, съхранението им до натоварването на кораб. Изтъкнато е, че не са представени митнически документи, в които "Малука" ЕООД е вписано като износител на стоките - митнически декларации, заверени с подпис и печат на митническо учреждение, удостоверяващи напускане на стоките от територията на Република България (с данни за място, дата и превозно средство, транспортиращо стоките). Подчертано е също, че в информационна система "Митници" липсват данни за деклариран износ на съответните автомобили. Приходните органи обобщават, че Малука ЕООД не разполага с документите по чл. 21 от ППЗДДС, с които да докаже доставки по чл. 28, т. 1 от ЗДДС. По тези съображения и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДДС при позоваване на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 49 562,17 лв. по фактурите, издадени за износ в Нигерия. През м. 12.2019 г. РЛ декларира в дневника за продажби ВОД на обща стойност 28 347,50 лв. към белгийското дружество STE DIESEL BERNARD BVBA. Представени са копия от фактурите и ЧМР, в които "Малука" ЕООД не фигурира като изпращач. Фактурите са за авансово плащане на товарни автомобили, индивидуализирани с марка и номер на рама, а в следващи периоди към тях са издавани фактури с нулеви стойности след приспадане на аванса. Не са представени доказателства за извършени разплащания по фактурите. В банковите извлечения от сметките на РЛ не са налични преводи от STE DIESEL BERNARD BVBA. РЛ е придобило автомобилите от "Вихри" ЕООД и "Румба транс" ЕООД. Според констатациите в РД представените ЧМР са за транспорт до пристанище Антверпен и в тях не фигурира ревизираното лице, а като изпращачи са вписани неговите български доставчици. В ЧМР не е вписано и името на белгийското дружество-получател на стоките. Също така липсват печат, подпис, място, дата и час на пристигане на стоката. Не са представени писмени потвърждения от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. При горните данни и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 4 724,58 лв. по фактурите с получател белгийското дружество STE DIESEL BERNARD BVBA. В първоинстанционното производство по делото са приети 3 договора за услуги с корабни и транспортни компании; доказателства за доставката към нигерийски търговци, договори за покупко-продажба, фактури, товарителници, декларации, коносаменти. Административен съд София-област е анализирал както събраните в рамките на ревизията, така и посочените по делото от търговеца писмени доказателства: три договора за услуга с транспортни и корабни компании (SOCAR TALAMIZ HOLLAND, HOEDLMAYR HIGH AND HEAVY и QUALITRANS CARGO), въз основа на които е приел, че изброените търговци организират корабоплаването от Европа до Африка, съответно извършват транспорт за "Малука" ЕООД при конкретно уговорени преди всеки превоз условия и цена. Според първостепенният съд трите договора не могат да бъдат ценени като доказателство за извършена доставка на стоки от Малука ЕООД през ревизирания период. Освен това са представени договори за покупко-продажба, фактури, ЧМР, коносаменти, документи за превоз от превозвачи и декларации от представляващите дружествата-получатели на стоките с идентификационни данни на МПС. Съдът отбелязва, че всеки договор за продажба на използван камион по съдържанието си има характер на писмена декларация, с което ревизираният заявява, че е законен собственик на индивидуализирано в документа МПС и има право да се разпорежда с него, както и се потвърждава състоянието на изправност на МПС. В товарителниците фигурира или дружество-превозвач (SOCAR TALAMIZ HOLLAND) или друго дружество, различно от РЛ - "Булмекс" ЕООД; не са представени и митнически декларации. По тези съображения е приета за обоснована констатацията в РА, че ревизираното дружество не разполага с митнически документ, в който да е вписан като износител на стоките, по тази причина не може да се ползва и от представените по делото ЧМР. При липса на митнически документи, в който доставчикът да е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането им от митническо учреждение на напускане, не може да се приеме за доказано, че е изпълнена хипотезата на чл. 28 от ЗДДС и процесните доставки не могат да се облагат с нулева ставка. По изложените съображения е приета законосъобразност на РА в тази му част. В частта му, с която е начислен ДДС по фактури за ВОД към белгийско дружество съдът е намерил за обосновано с оглед събраните по делото доказателства и съответно на материалния закон заключението на ревизиращите, че не са налице предпоставките, за да се приеме наличието на ВОД, тъй като дружеството не разполага с документите по чл. 45, т. 2 "а" и "б" от ППЗДДС. "Малука" ЕООД е придобило автомобилите от "Вихри" ЕООД и "Румба Транс" ЕООД, а представените ЧМР са за транспорт до пристанище Антверпен и в тях не фигурира ревизираното лице, а като доставчици са посочени цитираните дружества. Декларациите потвърждения за получаване на превозните средства не са със съдържанието по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, доколкото липсват данни за датата и мястото на получаване на доставката (документът има само дата на съставяне); вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът; име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество; име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, поради което съдът не ги е съобразил. В обобщение е приета законосъобразност на РА и в тази си част. Решението е правилно в частта на облагането с ДДС по фактурите за износ с получатели нигерийски търговци.