Решение № 3146 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Б. И. от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Гергов, срещу решение 1657 от 18.12.2024 г., постановено по адм. дело 350/2024 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121к-10495/01.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъдят разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът министър на вътрешните работи, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Стаменова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. И. против заповед 8121к-10495/01.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност старши разследващ полицай в Районно управление в сектор Разследване Районно управление Видин към отдел Разследване при Областна дирекция /ОД/ на МВР Видин. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съдът е приел също така, че заповедта е постановена и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и по чл. 207, ал. 1 ал. 12 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в дисциплинарното производство са събрани множество относими и допустими за изясняване на фактите доказателства, които подробно са описани и обсъдени от дисциплинарно разследващия орган и дисциплинарно наказващия орган, като приетото от фактическа страна се подкрепя от доказателствата по преписката, а именно - жалбоподателят е извършил нарушенията, като през месец юни 2023 г. в гр. Видин, в качеството си на длъжностно лице /разследващ орган/ е поискал парична сума в размер на 2000 лева и на 28.07.2023 г. в гр. Видин е получил от С. сумата от 1000 лева, за да приключи с мнение за прекратяване воденото от него разследване по досъдебно производство ЗМ-83/2023 г. по описа на ОД на МВР - Видин. Доколкото единствените доказателства, които противоречат на тази фактическа обстановка, са показанията на един от свидетелите, разпитани в хода на съдебното производство, съдът не е кредитирал същите, приемайки че свидетелят е приятел на жалбоподателя и е заинтересован от изхода на производството. За неоснователно съдът приема и възражението на жалбоподателя, че процесните деяния не са установени и доказани по несъмнен начин в дисциплинарното производство, тъй като всички доказателства, в това число и събраните по наказателното производство, са надлежно приобщени към дисциплинарното производство, а на служителя е осигурена възможност да се запознае с тях и евентуално да ги оспори, което той не е направил. Според съда правилно нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, както и правилна е квалификацията на нарушенията на служебната дисциплина като тежки по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. За доказани съдът приема и елементите от фактическия състав на нормата по отношение квалифициращия признак уронване на престижа на службата, тъй като деянието на жалбоподателя е станало известно на широк кръг от лица - дежурни екипи, служители на Дирекция Вътрешна сигурност - МВР, следователи и прокурори, както и на присъствалите на задържането му поемни лица и на широк кръг граждани. Прието е от съда също така, че с поведението си жалбоподателят е демонстрирал незачитане на закона, както и че поведението му е несъвместимо със законността и засилените морални изисквания към служителите на МВР, като не само, че не е изграждал положителен образ на служителите на МВР, а грубо го е разрушавал. Съдът е обосновал и извод, че оспорената заповед е издадена и при спазване на целта на закона - държавните служители в МВР, осъществили състав на тежко дисциплинарно нарушение, изискванията към които са завишени, с оглед служебната им роля и функции, да бъдат наказани с най-тежкото дисциплинарно наказание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съдържанието на административния акт съответства на посоченото в разпоредбата, като действията на служителя са подробно описани по време място и начин на извършване, а поведението му е квалифицирано с посочване на нарушените законови разпоредби и правила за етично поведение. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като дисциплинарното производство е проведено в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР. Срещу касационния жалбоподател е образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е определен дисциплинарно разследващ орган. Дисциплинарната проверка е проведена при участието на служителя, като са изпълнени и изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, чрез използване на допустимите доказателствени средства, обратно на изложеното в касационната жалба. Видно от приложените по делото писмени доказателства дисциплинарно разследващият орган е провел собствено разследване, в хода на което са давани обяснения и от касационния жалбоподател, а не се е позовавал само на материалите от досъдебното производство. В съответствие с чл. 207, ал. 7 от ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички събрани материалите са били предоставени на служителя И. за запознаване, а постъпилите от последния обяснения са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарната санкция. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на касатора за нарушено право на защита, тъй като същият е нямал достъп по явните материални по досъдебното производство за разлика от дисциплинарно разследващия орган, доколкото служителят, макар и да е нямал пряк достъп до тези материални, е имал възможност да се запознае с обобщената справка, в която са били описани всички материали и установявания въз основа на тях. Обстоятелството също така, че в хода на дисциплинарното производство, независимо от направеното искане за това от служителя, не са били приложени трафични данни /справки от мобилните оператори/ във връзка с осъществената комуникация между И., С. и В., не води до ограничаване на правото на защита на касатора, тъй като ирелевантно за съставомерността на деянието е факта доколко комуникацията с И. се е извършвала само посредством мобилни приложения. Не съставлява и нарушение на процедурата по водене на дисциплинарното производство присъствието на главен инспектор Димитров, който не е член на дисциплинарно разследващия орган, при изготвяне на протокол 368р-1013/19.01.2024 г. за запознаване на касатора със справка за материалните по дисциплинарното производство. Настоящата съдебна инстанция намира също така за неоснователни и възраженията на касационния жалбоподател, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения, поради липсата на заповеди за удължаване на срока за водене на производството и невръчването му на такива. В конкретния случай дисциплинарното производство приключва пет месеца след образуването му, поради и което процесуалният срок по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР за приключване на дисциплинарното производство е спазен, като дори и при продължаване на срока на проверката с един месец да е допуснато нарушение неиздаване на заповед за удължаване на срока, то то не е съществено и не може да обоснове отмяна на заповедта, тъй като наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и при съобразяване на представените по делото доказателства за ползване от страна на касационния жалбоподател на отпуск по болест през продължителни периоди от време в хода на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР наказанието се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, което се смята за открито с постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая обобщената справка от приключилото дисциплинарно производство и становището на дисциплинарно разследващия орган са представени на министъра на вътрешните работи съответно на 18.01.2024 г. и на 19.01.2024 г., като за времето от 29.01.2024 г. до 05.06.2024 г. служителят е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, поради което следва да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в рамките на законоустановените срокове по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Не е налице и соченото нарушение в касационната жалба, поради снемането на сведения от поемните лица М. и Л. след изтичане на срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, доколкото самите фактически установявания на дисциплинарно разследващия орган не почиват само и единствено на снетите сведения от тези лица. Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства безспорно се установяват описаните от дисциплинарно наказващия орган нарушения, а именно че през месец юни 2023 г. в гр. Видин жалбоподателят, в качеството си на длъжностно лице, е поискал парична сума в размер на 2000 лева и на 28.07.2023 г. в гр. Видин е получил от лицето С., участник в пътно-транспортното произшествие на 01.06.2023 г., сумата от 1000 лева, за да приключи с мнение за прекратяване воденото от него разследване по досъдебно производство ЗМ-83/2023 г. по описа на ОД на МВР - Видин. Така описаното поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 49, т. 50 и т. 51, както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касатора действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на служителите в МВР не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от касатора става достояние на широк кръг лица гражданини, служители на прокуратурата, следствието и на други структури на МВР, води до уронване престижа на институцията и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка съдът е обсъдил нарушенията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Поведение на служителя правилно е било квалифицирано и като използване на служебното положение за лична облага /тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗМВР/, тъй като действията на служителя изразяват незачитане на закона и правовия ред, а заеманата от него държавна служба е използвана за неправомерно получаване на лична облага. Поради това настоящата инстанция приема, че действията на служителя правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, обосноваващи за дисциплинарно наказващия орган, действащ при условията на обвързана компетентност, налагане на най-тежкото наказание. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия, поради и което не е налице соченото от касатора нарушение, свързано с обсъждането на приложените по делото писмените бележки от страните. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 от АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съдебния състав правни изводи, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,