Решение № 7834 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2016 г.
ВАСII отделение28.06.2016 г.докладчик т Георги Чолаков
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 109 от 09 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 412/2015 г., по описа на Административен съд В. ВРЪЩА делото на Административен съд В. за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване на дадените указания в настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7834 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - В. срещу решение № 109 от 09 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 412/2015 г., по описа на Административен съд В.. С обжалваното решение е отменено уведомление изх. № 24-4098 от 17 март 2015 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - В. и е осъдена Служба по геодезия, картография и кадастър - В. да заплати на О. Р. Д. от с. Ш., област В. сумата от 610,00 лв., представляващи разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - О. Р. Д. от с. Ш., община Б., чрез пълномощника му адв. В. Б. оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която то е неблагоприятно. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо. Съображенията за това следните: С оспореното решение Административен съд В. е отменил уведомление № 24-4098 от 17 март 2015 г. на началника на СГКК гр. В.. Приел е, че същото е незаконосъобразно, тъй като в него не са изложени мотиви, а и такива не могат да бъдат изведени от административната преписка. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, е установил, че уведомлението не съдържа мотиви, въз основа на които да прецени правилността на административния акт и е приел, че констатираното от него нарушение е от категорията на съществените. Видно от доказателствата по делото, с разпореждане от 30 септември 2015 г., Административен съд В. е оставил без движение жалбата на О. Р. Д. като нередовна като му е указал в срок от седем дни, считано от получаването на съобщението да отстрани нередовността на жалбата си като конкретизира обжалвания административен акт и да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта. В изпълнение на дадените му указания, О. Р. Д. с молба от 19 октомври 2015 г. е посочил, че жалбата му е подадена срещу процесното уведомление и заличаването му като собственик на имота. Според нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следователно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР следва да тълкува в редакцията й към ДВ, бр. 49 от 2014 г. Тя предвижда, че измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършва при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 от същата норма и чл. 41, ал. 6 от ЗКИР; констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните, а според чл. 43, ал. 2 - при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните на всички лица и документи. Тези изменения се правят без да е необходимо за целта да се издава заповед - по арг. на чл. 53а от ЗКИР. В случая процесното изменение в кадастралния регистър на гр. В. се извършва без да се издава заповед в случаите по чл. 52 от ЗКИР и чл. 53 от същия, както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Видно от съдържанието на уведомлението, както и от приобщения доказателствен материал по делото, настъпилата промяна в кадастралния регистър е извършена въз основа на влезли в сила съдебни решения, представени със заявление от А. Б. С. до СГКК гр. В. за нанасяне на настъпилите промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, досежно обект с идентификатор 10971.502.59.1.1 Следователно, от гледна точка на АПК, уведомлението, което инстанцията по същество е разгледала и приела, че е индивидуален административен акт, не притежава белезите на такъв, с оглед дефиницията на чл. 21 от АПК. Видно от съдържанието му уведомлението има уведомителен характер, а не се създават права или задължения, респ. да се засягат законни интереси на жалбоподателя О. Р. Д. С него се оповестява на страната самото действие по вписването на извършените промени в кадастралния регистър. Направеният извод от административния съд, че се оспорва уведомлението, не е съобразено нито с направеното уточнение от О. Р. Д., вследствие на изпълнените от него указания, нито от приложимата разпоредба, касаеща посоченото изменение - чл. 53а от ЗКИР (в посочената й по-горе относима редакция), съгласно която не се издава заповед, като за измененията от типа на стореното се съобщава по реда на АПК на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им - чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Противно на възприетото от Административен съд В. становище, предмет на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК не е самото уведомление, а извършеното действие по вписването в кадастралния регистър, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт - изразено с действие волеизявление на административен орган. Въз основа на всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд се е произнесъл по акт, който не е подлежал на съдебно оспорване като непритежаващ квалификацията на чл. 21 от АПК, поради което е постановил недопустимо решение. При постановяване на обжалваното решение, е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оспореното действие на началника на СГКК гр. В. за собственик на сградата с идентификатор 10971.502.59.1.1 е вписана А. Б. С. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР (изм., ДВ, бр. 49 от 2014 г.), заинтересовани лица по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. В производството по изменение на действащия кадастрален регистър административният орган установява заинтересованите лица от записванията в кадастралния регистър, ползващ се с доказателствена сила на осн. чл. 2, ал. 5 от ЗКИР. Тези лица са визирани с оглед съдържанието на разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и са заинтересовани такива. Последните са активно легитимирани да участват в производството по оспорване на действието на компетентния орган. В случая А. Б. С. е заявила претенцията си за нанасяне на настъпилите промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, като е претендирала, че е собственик на процесния обект и одобрен с действията на началника на СГКК гр. В., като е вписана като нов собственик на самостоятелната сграда. Поради това за А. Б. С. е налице правен интерес да участва в съдебното производство по оспорване на изразеното с действие волеизявление на административния орган. Административен съд В. е задължен служебно да следи за правния интерес на страните в производството. Като не е конституирал А. Б. С. в съдебното производство, съдът е постановил съдебно решение при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и норми. Ето защо и с оглед правомощията, дадени на Върховния административен съд като касационна инстанция и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК атакуваният съдебен акт следва да бъде обезсилен и делото да се върне на Административен съд В. за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по жалбата на О. Р. Д. срещу изменението в кадастралния регистър на недвижимите имоти, с което на основание чл. 53а, т. 1 от ЗКИР са записани данни за собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.59.1.1. При новото разглеждане на делото следва да се конституира като заинтересована страна в производството и А. Б. С. С оглед изхода на спора, разноски за настоящото касационно производство не следва да се присъждат. По това искане следва да се произнесе първата инстанция, с оглед изхода от спора. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,