Решение № 2635 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2017 г.

Решение № 2635 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б. против решение № 139/25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 640/2016 г. по описа на Административен съд М.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Т. Д., гр. Б., против заповед № РД-15-624/21.11.2016 г. на кмета на община Б., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Димитров да премахне незаконен строеж: "Жилищна сграда", с идентификатор 03928.509.120.2, находяща се в ПИ № 03928.509.120 по КК на гр. Б.. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалният закон, поради което е отменил същата. За да обоснове този извод, съдът е посочил, че административният орган неправилно е посочил, че е налице нарушение на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при установено, в конкретният случай, наличие на издадено разрешение за строеж № 67/31.05.1954 г. и проект (приложен в оригинал по делото), като строежът е изпълнен в отклонение от проекта - чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. В тази връзка неговата незаконност следва да се определя по реда на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. По т. 2 на посочения текст липсват каквито и да е фактически и правни основания за издаване на заповедта. В. е изводът, че процесният административен акт се явява издаден в противоречие с материалния закон, поради което правилно е отменен. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат и защита в касационното производство в размер на 350 лв. Разноските са доказани по своя размер от приобщения като доказателство договор за правна защита и съдействие от 15.01.2017 г. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав