Решение № 430 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2012 г.

Решение № 430 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 4891/15.5.2012 г., подадена от А. С. Т., С. И. Т. и М. А. Т., и тримата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 4154/07.7.2011 г. по гр. д. № 3116/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ВК, IV-Г отделение. Молителите твърдят, че е налице хипотезата на чл. 304 ГПК, основавайки се на обстоятелството, че в заповедното и исковото производства е посочен като длъжник само първият молител, като не са представени доказателства за собственост или за ползване на сочения в заявлението апартамент с абонатен номер към "Т. [фирма]. Твърди се, че момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към процесния период втората молителка е ползувател на имота наравно със съпруга си - първия молител, както и че притежава собственост върху имота. Вещни права върху имота в размер на 1/3 ид. ч. претендира и третата молителка М. А. Т. Навежда се довод, че по силата на чл. 216 ГПК С. И. Т. е необходим другар в производствата, като не е била уведомена за заповедта за изпълнение на паричното задължение и е била лишена от възможността да участва в исковото производство, както и не е била надлежно представлявана. По-нататък в изложението се правят оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на въззивното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за обезсилване на въззивното решение, както и за отмяна на потвърдената част от решението на първата инстанция, като делото бъде върнато за продължаване на процесуалните действия от момента на подаване на заявлението на ищеца. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 304 ГПК от молителите. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма] - С., не заявява становище в настоящото производств4е. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното от молителите в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима по отношение на първия молител А. С. Т., тъй като същият не попада в хипотезата на чл. 304 ГПК - участвал е в инстанционното производство. Поради това по отношение на него молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна е процесуално недопустима и по отношение на третата молителка М. А. Т.. Същата е била пълномощник на първия молител и неин баща и е участвала в инстанционното производство, поради което дори и за е необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, срокът за нея тече от момента на влизане в сила на въззивното решение, което е необжалваемо - 7.7.2011 г. и е изтекъл на 7.10.2011 г. С оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5, предложение последно ГПК подаването на молбата за отмяна на 15.5.2012 г. сочи на пропускане на срока за подаване на молбата с 7 месеца и 8 дни. Молбата за отмяна е процесуално допустима по отношение на втората молителка С. И. Т., но е неоснователна по същество. Твърдението на същата, че е необходим другар поради обстоятелството, че апартамента е в режим на СИО, остава само едно твърдение, което не се подкрепя от съдържащите се в делото доказателства. Доказателства за това не са ангажирани и с молбата за отмяна. Извън изложеното следва да се посочи, че дори и да са налице доказателства, установяващи факта, че имотът е в режим на СИО през процесния период, решаващ в случая е факта, че предявеният иск е за облигационно задължение на първия молител/абонат/, поради което не е налице необходимо другарство. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане по отношение на първия молител - А. С. Т. и по отношение на третата молителка М. А. Т., а по отношение на втората молителка - С. И. Т. молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,