Решение № 7884 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2016 г.

Решение № 7884 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. А. срещу решение № 28/12.02.2016 г., постановено по адм. д. № 356/2015 г. по описа на Административен съд - К. (АС-К.), с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед УРИ 3282з-2639/19.10.2015 г. на директор на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи - (ГД "ГП"-МВР). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмените бележки. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 28/12.02.2016 г., постановено по адм. д. № 356/2015 г. АС-К. е отхвърлил оспорването на Е. Д. А. срещу заповед УРИ 3282з-2639/19.10.2015 г. на директор на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши полицай" (водач на патрулен автомобил) в 02 група "Охрана на държавната граница" на Гранично полицейско управление - Г. при Регионална дирекция "Гранична полиция"- К., считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна административният съд е приел за установено, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в извършени действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Фактическите действия, за които е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" са осъществени на 14.05.2015 г. около 14:50 часа държавният служител младши експерт Е. Д. А. - старши полицай (водач на патрулен автомобил) в 02 група "Охрана на държавната граница" на Гранично полицейско управление - Г. при Регионална дирекция "Гранична полиция"- К., при завръщане от командировка в РДГП - Е., управлявайки служебен автомобил "Мерцедес", модел "Вито" с ДК № КН 8703 АХ по Автомагистрала "Т." на км. 236 в посока гр. С. в дясна лента за движение, претърпява пътно транспортно произшествие /ПТП/, като се удря в задна лява част на застигнат товарен автомобил "Камаз" с ДК № С 3416 РК с водач български гражданин. Техническата причина довела до възникването на удара е движението на служебен автомобил "Мерцедес", модел "Вито" на разстояние по-малко от минималната дистанция зад товарния автомобил "Камаз", както и технически несъобразената скорост, съобразно скоростта на движещия се пред него товарен автомобил, като вследствие от възникналия удар и настъпилото ПТП между двата автомобила е последвалото обръщане на служебния автомобил, при което е причинена смъртта на младши инспектор В. Й. Д. и младши инспектор Й. И. А. - държавни служители в РД "ГП" - К. Първоинстанционният съд е приел, че Е. А. е извършил тези действия като е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 23 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост, несъобразена с пътните условия и при неспазване на необходимата дистанция спрямо движещия се товарен автомобил. Не е налице спор, че по същия повод е образувано и досъдебно производство. Първоинстанционният съд е направил извод, че А. е извършил тези деяния, които са станали достояние на други полицейски органи и служители на МВР, на прокуратурата на Р. Б., както и на медиите, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Прието е, че извършеното съставлява деяние, уронващо престижа на службата, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - нарушение на т. 28, б. "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичен кодекс), утвърден със заповед рег. № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 67/2014 г. Административният съд е обосновал извод, че по отношение оспорената пред него заповед не е налице нито едно от основанията за отмяна смисъла на чл. 146 от АПК, защото е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и процедура, при наличието на фактическите и правни основания за издаването й. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за порок на административния акт относно формата му и липсата на задължителни реквизити, които неправилно не са били констатирани от решаващият съд. АС-К. е обсъдил същите доводи и обосновано е достигнал до правилен извод за липса на сочените нарушения. Правилно в обжалваното решение е прието, че съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно-разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарно-разследващия орган. Видно от обобщената справка и становище относно наличието на основания за налагане на дисциплинарна отговорност, изготвени от дисциплинарно разследващия орган, които са цитирани в обжалваната заповед, извършените нарушения и данните за извършителя, мястото на извършване, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, са обобщени в съответствие с императивната норма на специалния закон подробно в рамките общо на 13 страници. Следователно оспорената пред АС-К. заповед съдържа всички необходими реквизити, налице е и позоваване на изготвени предварително други документи, в които всяко от отделните съображения е доразвито в изключително подробен вид и без противоречие с основания текст на заповедта. В атакуваната пред първата инстанция заповедта изрично е посочено, че при определянето на вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващият орган е взел предвид и обсъдил обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При издаване на оспорената заповед не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, установени в специалния закон. Анализът на извършените процесуални действия от дисциплинарноразследващият и от дисциплинарнонаказващият орган, осъществен от решаващият съд е в съответствие със събраните по делото доказателства и е довел до законосъобразния правен извод, че не са допуснати процесуални нарушения. В този смисъл направеното в касационната жалба оплакване се явява неоснователно. Доводите, които се правят от жалбоподателя, в насока, че наказателното производство срещу него не е приключило са неотносими към дисциплинарното производство. Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Обстоятелството, че за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, не изключва неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл са и мотивите на ТП № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС и трайно установената съдебна практика. Направената от решаващият съд съвкупна преценка на доказателства съставлява преценка на приобщените данни по административната преписка и данните, станали повод за образуване на дисциплинарното производство срещу служителя. От събраните в административното производство доказателства, които са приети като доказателства, обосновано АС-К. е направил извод, че се установяват достатъчно факти и обстоятелства за ангажираната дисциплинарна отговорност на държавния служител. Изрично следва да бъде посочено, че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени фактически действия от жалбоподателя, които представляват нарушения на Етичния кодекс, а не поради образуване на досъдебно производство за същите обстоятелства. В този смисъл основните съображения и на решаващия съд са по повод тези фактически установявания, а не за фазата, на която се намира производството по Наказателния кодекс. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани доказателства за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Следователно и касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,