Решение № 866 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7228/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница - Варна, срещу решение 4489/29.04.2024 г., постановено по адм.дело 210/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при нарушаване на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност на внесените автомобили по реда на чл. 74, § 3 от МКС поради възникнали основателни съмнения в декларираната стойност. Сочи, че полученият отговор от американските митнически власти представлява официален документ и митническата стойност на стоките следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС съгласно наличните данни за износни декларации, предоставени в рамките на международното сътрудничество. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено и решението на Териториалния директор да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. Прилага писмено становище. Ответникът Дагет ЕООД, в депозиран по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, тъй като не е доказано защо митническият орган приема неприложимост на методите по чл.74 §2 от МКС, както и по делото не се съдържат доказателства за извършени справки в митническата информационна система. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Варна е законосъобразността на решение 32-14225/12.01.2023 г. към Митнически декларации /МД/ MRН 20BG002005031841R5 от 09.06.2020 г. и /МД/ MRН 20BG002005041647R7 от 26.10.2020 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 5, т. 39, чл. 74 § 3, чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност на внесените от Дагет ЕООД употребявани автомобили с повреди - марка Фиат, модел 500 и Ауди, модел А8, в резултат на което е начислено допълнително вносно мито за доплащане в общ размер на 2306,44 лева и ДДС в общ размер на 5074,16 лева, ведно със задължение за лихви. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от Дагет ЕООД по горецитираните митнически декларации и след извършен последващ контрол от страна на митническия орган, било издадено оспореното решение, с което била определена нова митническа стойност поради възникнали съмнения относно декларираната стойност, основаващи се на предоставена електронна информация за износ от Американска служба Митници и гранична охрана видно от която за декларираните стоки са посочени по високи стойности на износа. Митническият орган приел, че следва да приложи чл. 74, § 3 от МКС и определил нова митническа стойност въз основа на получената информация от американските митнически власти. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Изложени са мотиви, че неправилно митническият орган е стигнал до извод за прилагане на метода по чл. 74, §3 от Регламент 952/2013 г., без да обоснове неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, §2 от Регламент 952/2013 г. и без да събере достоверни данни за приложението на метода по чл.74, §3 от Регламент 952/2013 г. Относно информацията, получена от американските митнически служби съдът е посочил, че е представена обща информация за износни декларации без никакви други придружаващи ги документи, от които да се установи, че посочената сума представлява действително договорената и платена цена, като е извел извод, че предоставената информация не представлява доказателство по смисъла на чл. 84д, ал.1 от ЗМ. В заключение с решението е прието, че митническият орган е отхвърлил договорената стойност на процесните автомобили без да установи предпоставките за приложение на чл. 74, §3 от Регламент 952/2013 г., което води до материална незаконосъобразност на акта и е основание за неговата отмяна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорния по делото въпрос, а именно налице ли е наличието на основателни съмнения и законосъобразно ли е определена митническата стойност по реда на чл. 74, §3 от Регламент 952/2013 г. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Настоящият касационен състав счита за неправилен изводът на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл.70 от МКС. Видно от информацията, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба на САЩ за митническа и гранична защита, чрез аташето на службата в София, декларираните пред американските власти износни цени надвишават цената, посочена в приложените от вносителя документи. Както правилно е посочил съдът в решението си, същата представлява официален документ, поради което е предпоставка за неприемане на декларираната стойност. Декларираната митническа стойност при износа, обаче, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи директно за митническо остойностяване, както е сторено в случая. От наличието на основателни съмнения, че договорната цена не е реално заплатената, не следва автоматично извод, че реално заплатената цена е тази, която е посочена в износната декларация по данни от електронната информация за износ на митническите власти на САЩ, тъй като както правилно е отбелязал съдът към нея липсват други придружаващи документи, от които да може да се проследи формирането й. Не следва да се пренебрегва и факта, че в случая към митническата декларация за допускане за свободно обръщение на процесните стоки от вносителя са представени множество доказателства, които макар да са частно правни документи по своята същност, не са оспорени и тяхната доказателствена сила не е разколебана. Дружеството е представило документи за продажба, удостоверяващи стойността на внесените автомобили, в които се съдържа подробна разбивка на ценообразуването на всеки автомобил. Приложени са още талони на превозните средства, коносаменти, документи за платени държавни вземания, снимков материал и фактури за заплатеното навло. Породените съмнения в декларираната митническа стойност при вноса следва да бъдат проверени в производство по оспорване на митническата стойност по чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение и в случай, че съмненията не отпаднат, митническата стойност да бъде определена съгласно методите, предвидени в чл.74 от Регламент (ЕС) 952/2013. В случая обаче при издаване на оспорения акт това не е сторено, поради което и предвид липсата на доказателства, че декларираната при износа стойност представлява договорната стойност на автомобила по смисъла на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013, правилно съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не е мотивирано приложението на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г) и директно е пристъпено към определяне на стойност по реда на чл. 74, §3 от Регламент 952/2013. В този смисъл правилно съдът е заключил, че оспореният акт на митническия орган е издаден в нарушение на материалния закон. Съгласно общото правило на чл. 22, § 7 от МКС органът следва да мотивира всяко неблагоприятно за заявителя решение, което в случая не е сторено. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения индивидуален административен акт поради издаването му в нарушение на материалния и процесуален закон, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., платени в брой съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар в размер на 1300 лева съответства на материалния интерес по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,