Решение № 12826 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Първата е подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, а втората е подадена от Н. М. А. А., гражданин на Ливан, представляван от адв. Тодоров. И двете са насочени срещу Решение 952 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело 795/2024 г. по описа на Административен съд- София област /АССО/. Със същото е отменено Решение 5752/23.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която на Н. М. А. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и преписката е върната на председателя на ДАБ за произнасяне. В частта относно предоставяне на хуманитарен статут, жалбата е отхвърлена. С касационната жалба на председателя на Държавна агенция по бежанците при Министерски съвет се обжалва съдебното решение на АССО в частта му, в която е отменено Решение 5752/23.04.2024 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания, посочени в чл.209, т.3 от АПК. С касационната жалба на Н. М. А. А. се обжалва решението в частта, в която жалбата му срещу Решение 5752/23.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта му, в която се отказва предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлена. Твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Този касатор моли съда да отмени съдебното решение в обжалваната от него част и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на председателя на Държавна агенция за бежанците в частта му, в която е отказано предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с указания за предоставяне на такъв статут. Касационният жалбоподател, председателят на ДАБ при МС, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който поддържа касационната жалба на своя доверител, оспорва касационната жалба на чужденеца, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от административния орган част, съответно правилност на решението в обжалваната от насрещната страна част ,по съображения, развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Н. М. А. А., се явява лично и с адв. Тодоров, който поддържа касационната жалба на своя доверител и оспорва жалбата на председателя на ДАБ . Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от председателя на ДАБ при МС и неоснователност на касационната жалба на Н. М. А. А.. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен в съответните части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са основателни. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е отменил Решение 5752/23.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която на Н. М. А. А., гражданин на Ливан е отказано предоставяне на статут на бежанец и е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото и е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу тази част от решението на ДАБ, с която на Н. М. А. А., гражданин на Ливан, е отказано предоставянето на хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че актът на председателя на ДАБ, макар постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила, е постановен частично в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда незаконосъобразно административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ. АССО е констатирал наличие на реална заплаха за завръщане на чужденеца в Ливан, поради установени по делото основателни опасения от преследване, упражнявано от страна на Хизбула, която, като субект, извършващ преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 2 от ЗУБ, несъмнено би осъществила натиск върху Алхошайми и неговото семейство, съставляващ преследване по чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. От друга страна според АССО правилно и обосновано административният орган е отказал предоставяне на хуманитарен статут на молителя, поради липса на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.9 от ЗУБ. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По касационната жалба на председателя на ДАБ: Неправилно АССО, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Н. М. А. А. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. От доказателствата по делото не се установява по отношение на него да са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ и заявените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход, не попадат в предметния обхват на този законов текст от ЗУБ. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Дори чужденецът да е бил принуден да напусне гр. Талабая с оглед желанието на членове от организацията Хизбула да се присъедини към тази въоръжена групировка и да се сражава за тях, същият е имал възможност да се засели в други, спокойни части на Ливан, където влиянието на Хисбула е по-слабо, което същият не е сторил. От твърденията му в интервюто относно този натиск, не се установява да са отправяни конкретни заплахи, а само са изнесени факти за демонстративно поведение на организацията с цел сплашване на цялото население в града и ограничаване на района, в който чужденецът упражнява бизнеса си по доставка на газови бутилки. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, още повече, че по- конкретни твърдения за лични заплахи от страна на членове на Хисбула,включително чрез форми на физическо насилие, чужденецът навежда за първи път в хода по същество при разглеждане на жалбата му пред АССО, след срещата му с назначения му по ЗПП служебен адвокат, поради което може да се приеме, че същите факти се излагат именно по повод и с цел благоприятен изход по вече образуваното производство по търсене на международна закрила. По горните съображения крайният извод на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е неправилен. Съдебното решение в тази част следва да бъде отменено като неправилно, а жалбата на Н. М. А. А. срещу отказа за предоставяне на статут на бежанец, съдържащ се в Решение 5752/23.02.2024г. на председателя на ДАБ при МС, да бъде отхвърлена като неоснователна. По касационната жалба на Н. М. А. А.: Обосновани са изводите на АССО и за това, че към датата на постановяване на административния акт не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Н. М. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящият състав на ВАС, трето отделение намира обаче, че предвид специфичните обществени отношения, регулирани от Закона за убежището и бежанците и предвид това, че предоставянето на хуманитарен статут на чужденец по чл. 9 от ЗУБ е в пряка зависимост от политическата ситуация в държавата по произход, която често е динамична и бързо променяща се, при преценка законосъобразността на отказа да се предостави такъв статут съдът следва да вземе предвид всички данни за положението в чуждата държава, включително и новите факти и обстоятелства, настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на административния акт. С оглед специалната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства за чужденеца следва да бъде преценявана и на база събития, настъпили след като същият е напуснал държавата си по произход - т.е. и към момента на евентуалното му бъдещо връщане в Ливан. Именно с оглед забраната по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и базирайки се на представената справка ЦУ-2070/04.10.2024 г. на дирекция Международна дейност на ДАБ за актуалното положение в страната по произход, сочеща на прогресивно влошаване на обстановката в Ливан, и по-специално в гр. Бейрут и долината Бекаа, намиращи се в близост до населеното място, откъдето е чужденецът, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение на АССО в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н. М. А. А. срещу Решение 5752/23.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут, следва да бъде отменено, а делото - върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на новата обществено-политическата обстановка в Ливан, с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ и принципа none refoulement. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение