Решение № 4242 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12586/2009 г.

Решение № 4242 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12586/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Мохамед Сюлейман Хасун, без гражданство, с държава на произход Ливан, срещу Решение № 9410/13.07.2009 г. на Върховния административен съд (ВАС) - Трето отделение, постановено по адм. д. № 5142 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на физическото лице против Решение № 76/06.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 и поради липса на основание по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците ( ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът претендира чрез пълномощника си адв. Таджер отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците при МС, чрез свой представител е изразил становище за оспорване на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като спрямо Хасун никога не е имало отправена лична заплаха. Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на релевираните основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В производството по адм. д. № 5142 по описа за 2009 г. тричленният състав на ВАС е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на Решение № 76/06.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е установил, че в бежанската история на касатора не се твърди обоснован страх от преследване по причини изрично посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, нито се доказва и твърди, че има преследване от държавен орган или от терористична организация, на която Ливан да не може да противодейства. Справката за страната установява, че посочената от кандидата терористична организация не действа на територията на Ливан, където е разположен бежанския лагер, в който е роден и е живял. Жалбоподателят не е членувал в политически партии, не принадлежи към етническа, расова или социална група, която да е преследвана в Ливан. Събрани са доказателства, че палестинците не се ползват с правата на ливанците относно упражняване на професии, обществено здравеопазване, образование, социални услуги, но и няма преследване по признаци посочени в Женевската конвенция или чл. 8 от ЗУБ. Освен това, Съдът е приел, че палестинците се ползват от помощта на Агенцията на ООН за подпомагане и рехабилитация на палестински бежанци и е съобразил чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г. за специалната закрила и помощ, които не са били преустановени, а кандидатът сам се е лишил от тази закрила, като е напуснал Ливан. Съдът е съобразил обстоятелството, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а ДР на ЗУБ в случая са приложими разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Според чл. 15, б."в" от същата за тежки посегателства се приемат: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Цитираната разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ . По делото са налице официални данни, включително становище от експерт от РПЦБ при ДАБ и справки от дирекция "МСЕ" при ДАБ, че обстановката в Ливан не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международно правните норми. От данните по делото не се установява опасност, че жалбоподателя ако бъде върнат в Ливан или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи посочените от него заплахи. В този контекст е установено по делото, че от една страна ливанската армия упражнява строг контрол в бежанските лагери за недопускане дейност на организацията "Хамас", а от друга страна - за жалбоподателя няма никакви пречки да продължи да живее в друг избран от него бежански лагер под закрилата на ООН в Ливан, за което ливанските власти не създават пречки като се съблюдават съответните процедури. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че и в двете законови хипотези искането трябва да се основава на конкретни действия от страна на чуждестранните власти. Нито по време на интервюто, нито в касационната жалба не се описват конкретни действия, които да представляват лична заплаха за Хасунн. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Не са налице релевираните с жалбата отменителни основания. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд,