Решение № 11580 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2017 г.

Решение № 11580 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията/КРДОПБГДСРСБНА), чрез председателя й, против решение № 4202 от 22.06.2017 г., постановено по адм. д. № 2639 от 2017 г. по описа на Административeн съд - София-град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът не е следвало да допуска разглеждането по същество на жалбата срещу решение № 173/1.12.2010 г. на Комисията, поради просрочие. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Счита, че комисията е имала правомощие по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА да извърши проверката, въпреки че лицето не е извършвало публична дейност към 23.12.2006 година. Сочи, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 21, ал. 2 от закона. Като задължителен реквизит на решението е изписването на текста "публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката" проверяваното лице. По аргумент от това следва, че е достатъчно лицето да е заемало длъжността по време на проверката, извършвана от комисията. Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът – И. Ангелов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на И. Ангелов решение № 173 от 1.12.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, с която е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неоснователни са доводите за недопустимост на жалбата пред първоинстанционния съд. Съдът е извършил проверка на представените доказателства за връчване на оспореното решение и мотивирано е направил извод, че надлежно връчване на е извършено, тъй като съобщението за издаване на решението е получено от малолетния тогава син на жалбоподателя. Други писмени съобщения административният орган не е изпращал и не е правил опити да "обяви" на проверяваното лице за решението си съгласно изискванията на чл. 29, ал. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. За да се приеме, че правото на жалба е преклудирано, следва по безспорен и категоричен начин да бъде установено, че е извършено редовно съобщаване на оспорения административен акт по предвидения в АПК ред. Тъй като валидно съобщаване на решението по чл. 61 АПК няма, то и срокът за обжалване не е започнал да тече, т. е. подадената жалба е процесуално допустима. За да обоснове изхода на делото по съществото на спора, решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е заемал публична длъжност към деня на влизането в сила на закона - 22.12.2006 година. Изложил е мотиви, че за да е налице законосъобразно установяване на принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и задължителното установяване на тази принадлежност, следва да е налице някоя от хипотезите на чл. 26, ал. 1 от закона. В противен случай по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1-3 от закона някое от посочените в закона лица следва да е поискало писмено установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона, придружено с писмено съгласие на проверяваното лице. Обстоятелството, че законът е променен, не води до извод за противното поради това, че на изменението не е придадено обратно действие. Решението е правилно. Обжалваното решение на Комисията е постановено на 1.12.2010 година. В чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в редакцията му към ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 3.04.2009 г., действаща към момента на постановяване на решението, законодателят е уредил общо четири хипотези, при наличието на които установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона е задължително. Първата хипотеза се отнася за лицата, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и Европейския парламент, кметове и общински съветници. Втората хипотеза - по чл. 26, ал. 1, т. 2, се отнася за лицата, ЗАЕМАЛИ публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон (т. е. 22.12.2006 г.). За да е длъжна комисията да извърши проверка за принадлежност, е необходимо лицето да е заемало публична длъжност в този период от време. А дали една заемана в миналото длъжност е публична или не, следва да се преценява по критериите на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, действал към момента на уреждането на тези нови правоотношения, т.е. към момента на влизането му в сила. Третата хипотеза - по чл. 26, ал. 1, т. 3, касае задължително установяването на принадлежност относно лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизането в сила на този закон - 22.12.2006 година. Тоест има се предвид онзи кръг от лица, които преди и към момента на влизането в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА заемат публична длъжност или изпълняват публична дейност в смисъла, който е даден от законодателя. Четвъртата хипотеза е уредена в т. 4 на текста. По делото не е установено, че оспорващият е заемал публична длъжност или извършвал публична дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА към деня на влизането му в сила - 22.12.2006 г. Не се твърди, че спрямо него е налице и някоя от останалите три посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА хипотези. Следователно, за да е налице законосъобразно установяването и обявяването на принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, следва някое от изброените в чл. 27, ал. 1, т. 1 - т. 3 от същия закон лица писмено да е поискало произнасяне на Комисията за установяване на принадлежността на оспорващия към посочените органи. Това искане предвид нормата на чл. 27, ал. 2 от същия закон следва да е придружено с писмено съгласие на проверяваното лице за извършване на предварителна проверка. В случая изискванията на чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА не са спазени. Проверката по отношение на оспорващия не е започнала по писмено искане на някое от изброените в чл. 27, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА лица, а по инициатива на Комисията. Наред с това в проведеното административно производство не е търсено, съответно - дадено съгласие от страна на оспорващия за извършване на проверката. Обстоятелството, че нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е изменена с ДВ бр. 103 от 2012 г. не води до извод за противното. С изменението не е дадена обратна сила на посочения законов текст и с него не може да бъде обоснована компетентност на Комисията да установява и обявява принадлежност на лица към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, ако те не са попадали в посочените в чл. 26, ал. 1 (в частност т. 3) от същия закон хипотези към момента на издаване на съответното решение. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че нормите на чл. 29, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 21, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА задължават Комисията да не ограничава задължителната си проверка на лицата по чл. 3 от същия закон, само по отношение на тези заемащи публична длъжност/извършващи публична дейност към 23.12.2006 г. При тълкуването на нормата на чл. 29, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, досежно причините за включване като задължителен реквизит в решението на Комисията на изискването за посочване на "публичната длъжност или публичната дейност, която лицето е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката" следва да се имат предвид посочените в чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 4 от същия закон хипотези, единствено при които (в приложимата към момента на издаване на оспореното решение редакция) Комисията е имала правомощия, да установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА без посочените в чл. 26, т. 2 и т. 3 от същия закон времеви ограничения. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, органите, които поддържат бази данни и водят регистри на лицата, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, са длъжни при поискване от председателя на комисията в 14-дневен срок да предоставят трите имена, единния граждански номер и заеманата длъжност на тези лица, както и да уведомяват в същия срок за настъпили кадрови промени. Преценката обаче, дали посочените в списъците лица отговарят на законовите изисквания регламентирани в чл. 3 и чл. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е на Комисията. В посочения по-горе смисъл е и константната практиката на Върховния административен съд (ВАС) - напр. решение № 13865 от 6.11.2012 г. постановено по адм. д. № 12793 по описа за 2011 г. на ВАС, Трето отделение; решение № 8332 от 12.06.2012 г. постановено по адм. д. № 9746 по описа за 2011 г. на ВАС, Трето отделение; решение № 5029 от 5.04.2012 г. постановено по адм. д. № 15324 по описа за 2011 г. на ВАС, Трето отделение; решение № 15986 от 5.12.2011 г. постановено по адм. д. № 9390 по описа за 2011 г. на ВАС, Трето отделение; решение № 15808 от 30.11.2011 г. постановено по адм. д. № 9450 по описа за 2011 г. на ВАС, Трето отделение и др. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,