Решение № 2238 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4817/2013 г.

Решение № 2238 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4817/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София срещу решение № 14 от 04.02.2013 г., по адм. дело № 255/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което Агенцията е било осъдена да заплати на Величко Латинов Величков от гр. Троян 700,98 лв. обезщетение за имуществени вреди и 500 лв. за неимуществени вреди, причинени му от отменена като незаконосъобразна заповед № РД-14-18-127/19.01.2012 г. на ид началник на Областен отдел "Контролна дейност" - ДАИ гр. Троян по предявен от Величков иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон е поискано да бъде отменено и исковете отхвърлени. Ответникът - Величко Латинов Величков не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заповед № РД-14-18-127/19.01.2012 г., издадена от ИД на Областен отдел "Контролна дейност" - ДАИ, на Величко Величков е наложена принудителна административна мярка "спиране от движение за срок от шест месаца" по отношение на собствения му лек автомобил - марка "Ситруен", модел "Саксо", с рег. № ОВ 1849 АК и е определено място за домуването му на охраняем паркинг в гр. Троян, ул. "Г. С. Раковски" № 59. Заповедта е издадена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП и е отменена със влязло в сила решение № 98/12.06.2012 г. по адм. д. № 53/2012 г. на АС-Ловеч. Ищецът е твърдял, че като последица от престоя без движение, при изпълнението на ПАМ, в периода от 23.01.2012 г. до 23.06.2012 г., хидравличната помпа и спирачната система на автомобила са се оказали неизправни. Автомобилът не може да бъде използван без да се извърши ремонт и смяна на детайлите на спирачната система от специалисти в автомобилен сервиз. Твърдял е, че неимуществените вреди се изразявали в неудобства, свързани с невъзможността да ползва личния си лек автомобил, които са пряка последица от отменената заповед за наложената ПАМ. Тези неудобства търпял всеки път когато се налагало да ползвал автомобил за придвижване на семейството му, на близките му и на него самия, за което ползвал автомобили на приятели. Съдът приел, че искът за имуществени вреди е основателен до размер на 700,98 лв., която сума представлява необходими разходи за привеждане на автомобила в изправност, като смяна на хидравлична помпа, спирачка/главен спирачен цилиндър, вакуум усилвател/серво, жилна спирачка и смяна на хидравлична течност на стойност 481,50 лв. и 219,48 лв. необходими разходи за транспортиране на автомобила до сервиз и полагане на труд за отстраняване на вредите. Приел, че искът за неимуществени вреди от 500 лв. е основателен и уважил изцяло. Отхвърлил искът за имуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 800 лв. Приел, че е налице причинно-следствена връзка между претърпените вреди и принудителния престой на автомобила от изпълнение на наложената ПАМ за периода от снемане на регистрационните номера до отменяване на заповедта - 23.01.2012 г. до 23.06.2012 г. Размерът на имуществените вреди определил на основание приета по делото съдебно-техническа експертиза, а неимуществените вреди по справедливост въз основа на разпит на свидетели. Осъдил Агенцията да заплати направените от ищеца съдебни разноски по компенсация и присъдил юрисконсулстско възнаграждение на ответната Агенция съразмерно на отхвърлената част от исковете. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е постановено при правилно приложение на материалноправните норми, относими към предмета на доказване. Съдът е изпълнил задължението си за съдействие за изясняването на обстоятелствата по спора и е указал на страните, че следва да представят доказателства съобразно твърденията си - на ицеща за понесените от него вреди, респ. на ответника да приложи писмените доказателства с които разполага, и да посочи доказателства, които да бъдат събрани по делото. В изпълнение на указанията страните са направили своите доказателствени искания, които са уважени и събраните доказателства приобщени към делото. Въз основа на редовно събрани писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил своите правни изводи, които се споделят изцяло от касацинната инстанция. Неимуществените вреди са установени на основание съдебно-техническа експертиза, която преценена наред с останалите доказателства е приета за обективно и компетентно дадена. Данните по делото, включително и удостоверението на "Автомотор Корпорация", на което се позовава касатора, не дават основание да се направи извод за некомпетентно дадено заключение. От самото удостоверение се установяват обстоятелства в подкрепа на заключението на вещото лице и приетото от съда, че няма предвидена смяна на елементите от спирачната система в рамките на периодично сервизно обслужване, базирано на пробег и време. Съгласно изискванията на Конструктора тези елементи, включително хидравлична помпа/главен спирачен цилиндър/ и вакуум серво усилвател, подлежат на смяна само в случай на констатиран при визуален преглед теч или повреда, установени при технически преглед на състоянието на спирачната система, извършен в сервиз. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което при оглед на автомобила е установило повреди в спирачната система. Заключението не е било оспорено от касатора и не е направено доказателствено искане за проверка на неговите констатации в оторизиран сервиз. Съдът правилно се е позовал на него като обективно дадено и неоспорено от страните, поради което доводите за допуснати съществени нарушения поради едностранно кредитирани доказателства на ищеца са настоятелни. Приемането на дадени обстоятелства за доказани е въпрос на вътрешно убеждение на съда направено при съвкупна преценка на доказателствата, като неприемането на тезата на страната не е съществено процесуално нарушение. Неоснователен е довода, че съдът е присъдил обезщетение за репатриране на автомобила до сервиз, каквото ищецът не бил искал. Претенцията на ищеца е за вреди като последица от принудителния престой на автомобила от наложената ПАМ. Вещото лице е установило, че автомобилът не може да се придвижи на самоход поради повреди в спирачната система и придвижването му до сервиз за отстраняване на повредите следва да се извърши с друг автомобил на платформа. Следователно разходите за придвижване до сервиз и труда за ремонтирането му са част от вредите, които ищецът е бил принуден да понесе от принудителния престой, наложен с отменената заповед за ПАМ. Следва да се има в предвид, че ищецът не е длъжен да посочи изчерпателно и конкретно какви вреди търпи, защото за това са необходими специални знания. Достатъчно в конкретния случай е в исковата молба да се посочи вида им. Неоснователен е довода за необоснованост на решението, в частта, с която е уважен изцяло искът за неимуществени вреди. Свидетелката Радевска била установила, че ищецът имал на разположение техния автомобил, даже един от ключовете на автомобила стоял у него, поради което не търпял неудобства от невъзможността да ползва собствения си лек автомобил. Претендираните вреди от ищеца са от неудобствата свързани с невъзможността му да полва личния си автомобил и това неудобство не се компрометира от възможността, предоставена му от близки и приятели, да ползва при нужда техните автомобили. А такава необходимост, видно от показанията на св. Радевска, е възникнала на няколко пъти - при пътуването до гр. Ловеч във връзка с оспорването на процесната заповед в АС-Ловеч, във връзка със снабдяване с документи за настоящето дело и необходимостта да превози родителите си. В предвид на изложеното исковете са доказани по своето основание и размер и правилно съдът ги е уважил. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,