Решение № 5963 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2010 г.

Решение № 5963 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е касационно по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на областния управител на област с административен център гр. Варна чрез юрисконсулт Ирена Георгиева и по жалба от Иван Петров Сърнев, чрез адвокат Биляна Дякова, двете против решение № 121 от 21.01.2010 г. на Административен съд Варна, Първо отделение, Втори състав по адм. дело № 3037/2008 г. С него се отменя заповед № РД - 08 - 7706 - 178 от 05.06.2008 г. на Областния управител на област Варна за одобряване на план на новообразувани имоти /ПНИ/ на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна относно имот № 2442 по ПНИ. Със същото решение е осъдена Областна администрация Варна да заплати в полза на Йордан Неделчев Божков, Георги Йорданов Божков, Парашкева Йорданова Стоянова и Недко Йорданов Божков разноски в размер на 620 лева. С решението е върната преписката на административния орган за произнасяне съгласно указанията на съда в мотивите на решението. Жалбата на Областния управител е срещу решението в частта му за разноските от 500 лева които следва да заплати като адвокатско възнаграждение с доводи за неправилност в тази част с искане за намаляването на размера съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и обема на правната защита. В жалбата на Иван Петров Сърнев се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Съображенията са за материално незаконосъобразни мотиви в частта за разликата над 600 кв. м. до 1000 кв. м които като бивш ползвател не би могъл да придобие поради липса на механизъм за това преди изработването и приемането на план на новообразуваните имоти каквато възможност с одобряването му е налице. Ответните страни, Йордан Божков, Георги Божков, Парашкева Стоянова и Недко Божков чрез адвокат Славов вземат становища в писмен вид за неоснователност на жалбите. Заинтересованите страни, Живка Петрова Витанова и Бойчо Петров Сърнев не се представляват и не вземат становища по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на Иван Петров Сърнев и за основателност на жалбата на Областния управител. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства свързани с правния спор и обосновано е приел, че в частта за имот № 2442 от ПНИ заповедта за одобряване е незаконосъобразна. Този правен извод е в съответствие с приложимите правни норми. От доказателствата е установено, че за собственик на имот 2442 е вписан Петър Сърнев /съответно наследниците му/, което право е трансформирано от правото на ползване, формирано по силата на 21 ПМС от 1963 г. за предоставяне на земя. Процедурата е приключила, но само за 600 кв. м, които са оценени и платени. При правилната преценка на доказателствата съдът е направил обоснован извод, че е нарушен закона. Съгласно чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ ПНИ и помощния план се изработват за земи, предоставени на ползватели въз основа на актове по § 4. Правилно имотът е записан на лицата въз основа на придобитото право на собственост като ползватели. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР ЗСПЗЗ се проверява дали е спазена процедурата по одобряване на ПНИ и дали в регистъра са вписани правилно легитимираните като собственици лица като ползвателите имат приоритет пред бившите собственици. Разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици, като в случая е допустимо образуване на нов имот в предвидения от закона размер. Поради това съдът, като е приел, че имотът следва да се нанесе в ПНИ съгласно чл. 28 от ЗСПЗЗ, е приложил правилно закона. Касационната жалба на Областния управител се отнася до решението в частта за разноските като се поддържа, че неправилно е определил сумата за адвокатски хонорар. По същество се прави искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, поради неговата прекомерност с оглед чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба във вр. с чл. 144 от АПК, съдът присъжда по - нисък размер на разноските, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 на ЗАдв. Съгласно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., предвид липсата на определен материален интерес, уговореното възнаграждение в размер на 500 лв. следва да се намали на 450 лв. В тази част решението следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се определят разноски в размер на 450 лв. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадедин в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Калина Тодорова Божкова, починала в хода на процеса и заместена от наследниците си Йордан Божков, Георги Божков, Парашкева Стоянова и Недко Божков срещу заповед на областния управител на област Варна за одобряване на ПНИ в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в която им е възстановено право на собственост с решение на ОСЗ при условията на § 4 ПЗРЗСПЗЗ относно имот № 2442 от ПНИ който целият от 1000 кв. м. е отреден за ползвателя Петър Тодоров Сърнев като в процеса са конституирани наследниците му Живка Петрова Витанова, Бойчо Петров Сърнев и Иван Петров Сърнев. Поддържат, че той е трансформирал право на ползване в право на собственост в размер на 600 кв. м. и до този размер следва да му бъде отреден имот от ПНИ, а остатъкът от 400 кв. м. да се преобразува в нов имот за бившите собственици или се придаде към собствения им имот. Също така, че бившият ползвател неправилно е вписан в регистъра към ПНИ като собственик на целия имот на основание съдебно решение за 400 кв. м. Съдът е разгледал по същество жалбата и установил от доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза, че ползвателят Петър Тодоров Сърнев е трансформирал надлежно учреденото си право на ползване в право на собственост на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ върху имот с площ от 600 кв. м № 2442 от ПНИ каквато част от му е отредена с обжалваната заповед. В частта относно разликата до 1000 кв. м. е установено, че е записан в регистъра на ПНИ на основание съдебно решение от 20.11.1995 г. на Варненския окръжен съд по адм. дело № 247/1995 г. Това решение съдът приел за недостатъчно за такова вписване и признаване на права, тъй като с него се отменя отказ на административния орган да признае права на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ върху 1000 кв. м., предоставени за ползване, отменил отказа и върнал преписката на органа да изпълни процедурата по § 4а ПЗРЗСПЗЗ. Преценени правата съответно по § 4а и § 4б ПЗРЗСПЗЗ съдът е приел, че правилно административния орган е изпълнил решението до размер на 600 кв. каквито са правата по закон на ползвателя, а за разликата при спазване разпоредбите на чл. 28 ППЗСПЗЗ от 400 кв. следва да образува нов имот за бившите собственици или тази част се придаде към отреден с ПНИ за тях имот. При тези фактически и правни съображения заповедта е отменена с указанията частта от 400 кв. м. от новообразувания имот да се отреди за бившите собственици. При този иход на делото е осъден ответникът, областната администрация да заплати разноските в размер на 620 лева, 500 от които адвокатско възнаграждение. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ за земите, преодставени на граждани въз основа на актове по § 4 се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти. Според чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ с ПНИ по § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, § 4б и § 4з ПЗРЗСПЗЗ. Според чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и § 4б в съответствие с изискванията на § 4з се определя имот като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради или трайни насаждения и запазват размерите си когато не надвишават 600 кв. м. съответно 1000 кв. м., а разликата над 600 и 1000 кв. м се възстановява на бившия собственик. В настоящият случай е установено от доказателствата по делото, че бившият ползвател е придобил собствеността на основание § 4а в размер на 600 кв. който имот се идентифицира с част от имот № 2442 от ПНИ одобрен с обжалваната заповед. На това основание е записан в регистъра към ПНИ като собственик. В останалата част за разликата до 1000 кв. м. неправилно ползвателят е вписан като собственик на тази част от имота на основание съдебно решение. Процесното съдебно решение признава на ползвателя права на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ по отношение на същия имот върху които му е било учредено право на ползване за 1000 кв. м. и е задължил административния орган да проведе процедура по придобиване на собствеността на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ. На това основание ползвателят може да придобие собствеността до 600 кв. м. от имота, като разликата над 600 кв. м с ПНИ се предоставя на бившите собственици или на ползвателя в зависимост от хипотезите в чл. 28 ППЗСПЗЗ. В настоящият случай от остатъкът може да се образува самостоятелен имот по ПНИ тъй като е с площ над 250 кв. м. или да се придаде към отреден имот на бившите собственици, поради което няма законова възможност този остатък да бъде придаден към имота на бившия ползвател. При тези изводи на съда в обжалваното решение в същия смисъл не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения като касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Жалбата на Областният управител съдът намира за неоснователна. Съдът е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева доказано с приложено по делото адвокатско пълномощно. Подържаните доводи за прекомерност на това възнаграждение вследствие обема на защитата и процесуалното представителство са неоснователни. Адвокат Славов е пълномощник на четири страни жалбоподатели по делото и размерът на възнаграждението разпределено на всеки от тях по равно, при липса на уговорка за противното, не може да се приеме за прекомерен, сравнен с размера на минималното възнаграждение съгласно Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези съображения жалбата е неоснователна, а решението правилно и като такова следва да бъде оставено в сила и в тази част. При този изход на делото искането за разноски в касационната инстанция, направено от адвокат Славов не може да бъде уважено тъй като доказателства за такива разноски не са представени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение