Решение № 5242 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7872/2017 г.

Решение № 5242 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7872/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Д. Х. Жалбата е насочена срещу решение № 665 от 28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 49/2017 г. от Административен съд - Б. С него съдът е отменил уведомително писмо с изх. № 02-010-2600/12835/12.08.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради несъобразяване с предписанията на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу процесното уведомително писмо да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - "П. п." ЕООД със седалище в с. Д., община Сандански, област Б., чрез процесуалния си представител адв. М. С., в писмен отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение. Иска присъждане на разноски, за което представя списък. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Според него, в нарушение на чл. 172а от АПК и чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил експертното заключение заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Първоинстанционният съд не обърнал внимание и на уведомително писмо от 17.11.2016 г. за отстраняване на непълноти при издаване на уведомителното писмо, издадено в срока по чл. 62, ал. 1 от АПК. Обжалваното съдебно решение се явявало неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следвало да се отмени, а доколкото правнозначимите факти били установени в достатъчна степен, следвало оспорването на административния акт да се отхвърли. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна относно постановения от съда резултат. Производството пред Благоевградския административен съд е било образувано по жалба на "П. п." ЕООД срещу уведомително писмо с изх. № 02-010-2600/12835/12.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3 или Наредбата), издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него на жалбоподателя е било отказано финансово подпомагане по негово заявление за подпомагане с УИН 01/240615/42686 по Схемата за обвързано подпомагане за животни за кампания 2015 г. С оспореното решение № 665 от 28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 49/2017 г. Административен съд - Б. е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено в рамките на предоставената на заместник изпълнителния директор на ДФЗ със заповед № 3-РД/323/11.03.2015 г. на изпълнителния директор на фонда, издадена на основание на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП, материална компетентност и в предвидената писмена форма. Същото обаче било изцяло немотивирано, тъй като не били посочени фактическите и правни основания за издаването му. Липсата на мотиви представлявала нарушаване на изискването за форма, като неизлагането на мотиви било достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Липсвали също и документи, предхождащи издаването на оспорения акт, от които да се установят вероятните мотиви за отказа. В оспореното писмо не били отразени и констатирани нередности от извършените проверки в регистрите на БАБХ. Така не ставало ясно на какво основание е отказано изплащане на заявената от оспорващото дружество сума. Не било посочено извършвана ли е проверка на заявлението и съответно кога е извършена. По делото е била изслушана съдебно-ветеринарна експертиза. От заключението по нея съдът е констатирал, че след разговор на вещото лице с експерт от дирекция "Директни плащания" се установило, че административна проверка е била извършена на две дати, резултатите от която обаче не били отразени и документирани надлежно, тъй като такава била практиката на административния орган. Установил е също, че към датата на подаване на заявление и към датата на изтичане на 80-дневния период по чл. 20, ал. 4 от Наредба № 3 и дори след това, процесните 8 бр. животни са били регистрирани със съответните номера на ушни марки в Системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, като находящи се в животновъдния обект на жалбоподателя. Едва в съдебно заседание процесуалният представител на органа уточнил, че всъщност мотивите за отказа са, че през по-голямата част от периода на задържане животните не били в животновъдния обект на "П. п." ЕООД, каквито мотиви и констатации обаче не се съдържали в оспореното писмо. Обжалваното решение е правилно. Видно то данните по делото, "П. п." ЕООД е подало заявление за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и юници /СКЮ/ с УИН 01/240615/42686 за кампания 2015 г. Към заявлението е приложена таблица, по която за конкретната схема са заявени 8 броя крави. С процесното уведомително писмо с изх. № 02-010-2600/12835/12.08.2016 г. е постановен отказ за финансово подпомагане. Видно от съдържанието му, оторизираната субсидия по заявеното подпомагане, във връзка с одобрените схеми за обвързано с производството подпомагане за животни и преходна национална помощ, съгласно чл. 18, т. 1 - 6 и чл. 35, т. 3 и 4 от Наредба № 3 за кампания 2015 г. е определена в размер на 0 лв. В таблицата на стр. 1 от писмото е описано, че по заявената схема са декларирани 8 броя животни, че е спазено изискването за активен земеделски стопанин, че е изпълнено условието за отглеждане на минимален брой животни, а в колона 6 е записано, че установеният брой животни от заявените е 0. В колона 8 са дадени 100 % несъответствие, а в колона 8 е отбелязан нулев брой оторизирани животни. Под таблицата е записано, че броят на установените животни, описани в колона 6 се определя при прилагане на чл. 20, ал. 2 - 5 от Наредба № 3. Съгласно ал. 2 заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер; 2. да са въведени в СИРЖ на БАБХ; 3. да имат индивидуални паспорти за идентифициране съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД; 4. да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД. Според ал. 3 допустими за подпомагане по схемата са месодайни крави и/или юници, които в СИРЖ на БАБХ са вписани с предназначение за производство на месо. Ал. 4 гласи, че земеделският стопанин трябва да продължи да отглежда заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, който период, както правилно е определен от съда, за кампания 2015 г. е бил от 24.06.2015 г. до 11.09.2015 г. Според ал. 5 помощта по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане месодайни крави и/или юници, които реално се отглеждат в стопанството. За определяне на процентното съотношение на животните с нередности към установения брой животни, отбелязано в колона 8, в писмото е записано, че се прилага разпоредбата на чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 от 11.03.2014 г. С тази разпоредба се уреждат намаленията и съответно санкциите, които следва да бъдат наложени на кандидатите за подпомагане при конкретните хипотези на процентно съотношение между декларираните животни и животните с нередности. В таблицата на стр. 3 от писмото е даден списък с ушни марки на животни, които не са включени в оторизацията като допустими за подпомагане и за тях са приложени намаленията, предвидени в чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 от 11.03.2014 г. Във всяка от колоните на тази таблица срещу съответната ушна марка е отбелязано тире, което от своя страна означава, че нито при извършена проверка на място, нито при административните проверки в регистрите на БАБХ са установени нередности по отношение на някое от декларираните животни. Като резултат в таблица 1 е отбелязано, че оторизираната сума е в размер на 0 лв. С уведомително писмо с изх. № 02-910-2600/12835+2 от 17.11.2016 г. за отстраняване на допуснати непълноти при издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, "П. п." ЕООД е уведомено за отстраняване на допуснати непълноти по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК, състоящи се в налагане на санкция за бъдещ период в размер на 2016,04 лв. по правилата на чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 от 11.03.2014 г., тъй като процентното съотношение между неустановените и установените животни след административни проверки и/или проверки на място надвишава 50 %. По назначената по делото съдебно-ветеринарна експертиза вещото лице дава заключение, че проверки на място на заявлението за подпомагане не са извършвани. Извършвани били административни проверки по заложен в ИСАК автоматичен алгоритъм към две дати: 24.06.2015 г. и 11.09.2015 г., като резултатите показвали, че заявените 8 бр. животни не са били налични в стопанството на "П. п." ЕООД през по-голямата част от 80-дневния период на задържане. Тези резултати обаче не били документирани поради отсъствие на такава практика, а крайният резултат от проверките се отразявал в таблица към уведомителното писмо. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него уведомително писмо е немотивирано. Същото не съдържа нито фактически основания, нито годно правно основание, на което е постановен отказът за подпомагане. От съдържанието му не може да се установи в какво се изразяват нередностите за всяко едно от заявените за подпомагане по схемата СКЮ 8 бр. животни, предвид това, че в таблицата за нередности срещу всяка една от тях е отбелязано тире, което в случая се приема като отметка за липса на предвидената в таблицата нередовност. В същото време не е посочено и конкретното правно основание, на което е постановен отказът. Не е отбелязано и няма как от съдържанието на словесната и таблична част на акта да се изведе коя от изброените хипотези на чл. 20, от ал. 2 до ал. 5 е приложимата в случая. Не могат да се извлекат мотиви на процесното уведомително писмо и от предхождащата го документация, въпреки че такова възражение се съдържа в касационната жалба. Според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите на акта могат да се съдържат в други документи, съдържащи се в преписката. Това съответно са документи, които предхождат издаването на акта, документи, на които актът стъпва, документи, от които става ясно какви точно действия са извършени от органа и какви нередовности са констатирани при тях, за да може от това се изведе фактическото основание на акта. В тази връзка следва да се отбележи, че мотивите на процесния акт не могат да се изведат и от съдържанието на уведомителното писмо за отстраняване на непълноти, каквото твърдение навежда участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура. На първо място, последното не е част от административната преписка по издаване на първото уведомително писмо, т. е. не се съдържа в предхождащата издаването на акта документация, а е издадено след него. На второ място, както вече беше отбелязано, това уведомително писмо също не съдържа фактически констатации, станали причина за издаване на акта. С него се налага санкция за бъдещ период, пропусната да се наложи от административния орган с първото уведомително писмо. С касационната жалба касаторът отново описва, че при извършената административна проверка било установено, че декларираните животни в по-голямата част от периода на задържане не се намирали в стопанството на "П. п." ЕООД, с което била изпълнена хипотезата на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 3. Твърди, че това можело да се изведе от съдържанието на уведомителното писмо, което правело последното и мотивирано. Подобно твърдение се явява несъответно на доказателствата по делото. Както вече беше отбелязано, писмото - нито в табличната му, нито в словесната му част, съдържа информация относно описаните по-горе твърдение. След като няма фактическо основание, няма как да се установи и в коя от зададените хипотези от правната норма на чл. 20 от Наредба № 3 е правното основание на постановения отказ за подпомагане. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва. А още повече да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. Недопустимо е едва в съдебното производство по оспорване на акта да се излагат мотивите му, както е станало в настоящия случай. Не може също да се създават или допълват мотивите на административния акт чрез назначена експертиза в рамките на съдебното производство. С оглед на това следва да се приемат за правилни развитите от административния съд доводи за липса на изложени както в уведомителното писмо, така и в административната преписка по издаването му, мотиви. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция, която на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена. Искането за присъждане на разноски е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 350 лв. по силата на представения по делото договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че същите са платени по банков път. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът приема за неоснователно, предвид това, че адвокатското възнаграждение не надхвърля размера на възнаграждение за защита, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 84 от 2016 г., в сила от 25.10.2016 г.). Поради това, ДФ "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 350 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,