Решение № 2238 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2017 г.

Решение № 2238 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Т., чрез процесуалните му представители адв. Левичаров и адв. Хрисчев, срещу решение № 201/21.04.2017 г., по адм. дело № 790/2016 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община П., редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба-становище, чрез пълномощника му - юрисконсулт Виячева, същият оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: Ф. А. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на С. К. Т. и Ф. А. Т., против Заповед № 2015/8.09.2016 г. на кмета на община П., като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е наредено на С. К. Т. като изпълнител, да премахне незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда", построена в североизточния край на имот с идентификатор 55155.502.57, съставляващ УПИ XIII-9037 в кв. 146 по плана на гр. П., с размери на строежа 8,70 м./7,60 м. и площ от 66,12 кв. м. Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. От анализа на доказателствата е установено, че постройката представлява строеж, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От съда е прието още, че строежът е нетърпим, спрямо периода на неговото изграждане - след 5.11.2001 г., когато оспорващите са закупили 1/2 ид. ч. от масивна жилищна сграда, цялата от 50 кв. м. в същия имот, съгласно представения нот. акт № 137/5.11.2001 г. на СВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че строителството на процесната масивна жилищна сграда е извършено в периода след покупко-продажбата на 1/2 ид. ч. от друга масивна жилищна сграда в същия имот, по Нот. акт № 137 от 05.11.2001 г. на СВ - П. /стр. 18/, на мястото на сгради № 3 и № 4, в североизточния край на ПИ 55155.502.57 по КККР на гр. П., които са съборени / виж Скица на ПИ-стр. 25 и окомерна скица към КА -стр. 21/. Описанието на строежа по съставения КА и заповедта отговаря на съществуващия на място, съгласно, заключението на СТЕ и свидетелските показания. Предвид характеристиката му същият правилно е приет, че отговаря на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, с каквито строежа не разполага. Такива строителни книжа не се представят и пред касационната инстанция. Поради това законосъобразни са изводите на съда, че строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което е едно от основанията в заповедта за премахването му. Съдът не е изложил мотиви за наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ - несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, посочено в заповедта, но това не представлява съществено процесуално нарушение и не води до неправилност на обжалваното решение, тъй като са налице мотиви относно наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, представляващо самостоятелно основание за премахване на строежа като незаконен. При установеност и наличието на мотиви по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Предвид времето на строителство, след 5.11.2001 г., правилни са и изводите за неприложимост на разпоредбите за търпимост на строежа по § 16 от ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Не се споделят оплакванията на касатора, че същият не е единствен извършител на строежа, което опорочава заповедта. Това оплакване няма пряко отношение към законосъобразността на акта, тъй като право на органа е да прецени спрямо кого от установените извършители или собственици на строежа да адресира заповедта, като тази преценка не подлежи на съдебен контрол, а само дали органът е разполагал с такава оперативна самостоятелност. Неотносими са и оплакванията за висящи граждански производства за делба на имота и процесната сграда, като преюдициални към производството за премахване на строежа. Бъдещите промени в правото на собственост върху незаконния строеж не са пречка за провеждане на производство по чл. 225а ЗУТ. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,