Решение № 14430 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2009 г.

Решение № 14430 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10917/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Александров Ангелов от гр. Елена против решение № 351/30.06.2009 г., постановено по адм. дело № 355/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № РД-14-11-182/14.03.2009 г. на Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр. Велико Търново. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр. Велико Търново, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на Емил Александров Ангелов срещу Заповед № РД-14-11-182/14.03.2009 г. на Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр. Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "г" и чл. 171, т. 2, б. "г" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" и "временно отнемане на свидетелството за регистрация на МПС - лек автомобил "Рено" с "К № ВТ 9880 ВК", до решаване въпроса за отговорността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за налагане на принудителните административни мерки - жалбоподателят е извършвал превоз на пътници срещу заплащане, без да е притежавал лиценз за превоз на пътници или удостоверение за регистрация. Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган и съдържащ фактическите и правни основания за неговото издаване. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "г" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец. Със същата цел се прилага и принудителната административна мярка "временно спиране от движение на моторно превозно средство", с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без да е включено в списък към лиценза или удостоверението за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението - чл. 171, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДвП. Нормата на чл. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "г" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно извършеното от жалбоподателя деяние - осъществяване превоз на пътници срещу заплащане, без притежание на лиценз за превоз на пътници или удостоверение за регистрация, съставлява едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят е направил искане в съдебно заседание на 15.06.2009 г. за допускане и изслушване на свидетелски показания за установяване на факти и обстоятелства, оборващи твърденията на административния орган за извършване на превоз на пътници със собствено МПС без съответния лиценз. Първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане, приемайки, че то е неотносимо към правния спор. По този начин съдът е отнел възможността на жалбоподателя да установи наличието на факти, различни от приетите от административния орган. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,