Решение № 12597 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2013 г.

Решение № 12597 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Майсторски в качеството му на директор на Регионален исторически музей - гр. Шумен против решение № 674 от 01.02.2013 г. по адм. дело № 7979/2012 г. по описа на Административен съд София -град, с което е отменено решение № 201 от 17.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация ( КЗД), постановено по преписка № 254/2011 г. и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на Светлана Венелинова Кавръкова. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - КЗД, не взема отношение по жалбата. Ответната страна - Светлана Ивелинова Кавръкова, чрез процесуалния си представител адв. Дочев, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е отменено решение № 201 от 17.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация ( КЗД), постановено по преписка № 254/2011 г. и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на Светлана Венелинова Кавръкова. С решение № 201 от 17.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е установено, че Георги Майсторски, като директор на Регионален исторически музей - гр. Шумен, не е нарушил забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 като не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение" по отношение на Светлана Венелинова Кавръкова и е оставена без уважение жалба, заведена с вх. № 44-00-3078/31.08.2011 г. в КЗД, подадена от Светлана Венелинова Кавръкова. За да постанови този резултат, съдът е изложил съобразно установените по делото данни, правните си доводи и е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила - КЗД не е изпълнила задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по преписката (чл. 63, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 ЗЗДискр.). Визираното нарушение е съществено, т. к. поставя под съмнение обективността на факти, правнозначими за законосъобразността на административния акт и представлява основание за отмяна на обжалванато решение. Съдът е достигнал до този извод, като се е позовал на липсата на представени пред КЗД доказателства относно обстоятелството дали трудовото възнаграждение на Кавръкова е съобразено с нормативно заложените обективни критерии, съдържат ли последните дискриминационни елементи и нарушават ли забраната на чл. 14 ЗЗДискр. Според съда комисията не е изискала щатните разписания за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., изискала е атестационни формуляри, но такива не са били представени, тъй като заинтересованата страна Майсторски изрично е заявил, че атестиране не е било извършвано. Съдът е установил, че КЗД не е изследвала начина на формиране на основната заплата, нито от къде идват разликите в основната заплата на служители заемащи една и съща длъжност според представените по делото фишове за работна заплата за периода 2009-2011 г. Отделно от това е установено, че за същия период Кавръкова е заемала длъжности, за които не са били приложени по делото съответните длъжностни характеристики. Приел е за недоказано твърдението на Майсторски, че част от служителите получават различно възнаграждение поради факта, че имат допълнителни задължения, вменени им с отделни заповеди, за които получават допълнително възнаграждение, тъй като не са представени доказателства в тази насока. При съвкупната преценка на събраните и приети доказателства по делото съдът е стигнал до окончателния извод, че решението на КЗД е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и го е отменил като е върнал преписката на КЗД за ново произнасяне. Постановеното решение е правилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В глава втора, раздел I ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя преки задължения, свързани със: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Видно от разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр., критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 с. з. Действително, независимо от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение работодателят не може да пренебрегва принципа за равно възнаграждение по чл. 243 КТ, възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14 от антидискриминационния закон. В случая обаче, както правилно е приел и административния съд, липсват доказателства дали трудовото възнаграждение на Кавръкова е съобразено с нормативно заложените обективни критерии, съдържат ли последните дискриминационни елементи и нарушават ли забраната на чл. 14 ЗЗДискр. В конкретния случай Комисията не е изискала щатните разписания за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., поисканите атестационни формуляри, не са били представени, тъй като заинтересованата страна Майсторски изрично е заявил, че атестиране не е било извършвано. Правилно АССГ е приел, че КЗД не е изследвала и начина на формиране на основната заплата, нито от къде идват разликите в основната заплата на служители заемащи една и съща длъжност според представените по делото фишове за работна заплата за периода 2009-2011 г. По делото не са приложени всички длъжностни характеристики на жалбоподателката за заеманите от нея длъжности през 2009, 2010 и 2011 г. в Регионалния исторически музей Шумен. Въз основа на задълбочен анализ на всички доказателства, съдът е направил правилния извод, че КЗД не е установила всички факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на случая, като по този начин е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила при произнасянето на обжалваното решение. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК, Върховния административен съд, седмо отделение,