Решение № 6028 от 20.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни, подадена чрез юрк. Първанова срещу решение 7129 от 30.11.2021 г., постановено по адм. дело 8070/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на "Авенир Телеком" ЕООД е отменено нейно решение ППН-01-282/2018 от 03.09.2019 година. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна. Ответната страна по касационната жалба - "Авенир Телеком" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК и чрез процесуалния представител адв. Вълчарова. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 5278/12.10.2020 година, постановено по адм. дело 12210/2019 година, АССГ, ІІ о., 31-ви състав е отменил Решение ППН-01-282/2018 от 03.09.2019 г. на КЗЛД, в частта му, с която на основание чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД е обявена Жалба ППН-01-282/27.04.2018 г. от Д. Желязкова за основателна по отношение на "Авенир Телеком" ЕООД и на основание чл. 83, § 5, б.а, вр. с чл. 58, § 2, б.и от Регламент ЕС 679/2016 е наложена на "Авенир Телеком" ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, имуществена санкция в размер на 23 000 лева за обработване на личните данни на жалбоподателката в нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД (отм.), респ. чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 679/2016. В необжалваната му част - по т. 3 решението на КЗЛД не е било оспорено и е влязло в сила. По касационна жалба на КЗЛД, с решение 9109/09.08.2021 г., постановено по адм.дело 107/2021 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на ВАС - пето отделение е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Дадените задължителни указания на ВАС са по приложението на процесуалния закон за излагане на мотиви по материалната законосъобразност на акта, в частта му, която е предмет на съдебен контрол. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила за издаването му, но в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил съдебния си акт след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи. Правилно е отчетено обстоятелството, че липсва конкретизация на изпълнителното деяние, а отговорността на администратора е приета априори. В случая до обработването на лични данни се е стигнало чрез представянето от неизвестно лице на откраднатата лична карта на Д. Желязкова, без да е описано администраторът на лични данни, респективно негов служител, кои конкретни свои задължения е нарушил при обработването на данните. В тази връзка санкционирането му по чл. 83, § 5, б. а от Регламент (ЕС) 679/2016 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица и относно свободното движение на такива данни (Регламента) е изцяло неправилно, без да се коментират мотивите на АССГ за действащия и за по-благоприятния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Административен съд София - град е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса, съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Неоснователно е и възражението за необоснованост на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от оспорващия обстоятелства, на които се основава жалбата му въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. С оглед изхода на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера от 800 лв., предвид фактическата правната сложност на делото, тъй като касаторът е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, пето отделение